Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Силия се замисля за миг, преди да кимне.

— Напомняте ми малко на баща ми.

— По какво?

— По начина, по който манипулирате възприятията. Аз самата никога не съм била особено добра в това, повече ми се удава да влияя върху нещата, които могат да бъдат докосвани. Между другото, не е необходимо да правите това с мен — добавя, защото най-накрая осъзнава какво я смущава във външния му вид.

— Да правя какво?

— Да изглеждате така. Хубаво е, но е очевидно, че не е съвсем истинско. Сигурно е ужасно дразнещо да трябва да се поддържа този имидж непрекъснато.

Марко смръщва вежди, но после — много бавно — лицето му започва да се променя. Брадичката му избледнява и изчезва. Изсечените му черти омекват и стават по-младежки. Зашеметяващите му зелени очи избледняват и стават зеленикаво сивкави.

Изкуственото му лице наистина е красиво, но тази красота е постигната умишлено. Сякаш той напълно си дава сметка за собствената си привлекателност — нещо, което Силия определено намира за отблъскващо.

Има и нещо друго, някаква празнота, която вероятно е в резултат на илюзията, някакво впечатление, че Марко сякаш не присъства напълно в стаята.

Но сега, сега до нея стои напълно различен човек, много по-осезаем. Бариерата помежду им е вдигната. Силия го чувства по-близко, въпреки че разстоянието между тях не се е променило, а лицето му е красиво въпреки промяната.

Погледът в тези очи е по-напрегнат. Сега, докато го гледа, Силия може да надзърне по-надълбоко, без да се разсейва от цвета им.

Младата жена усеща как сърцето й се качва в гърлото, но успява да се овладее дотолкова, че изчервяването й да не проличи на светлината на свещите.

И тогава разбира защо и в това има нещо познато.

— Виждала съм те в този вид и преди — произнася тя. Свързала е истинското му лице с едно място, запечатало се дълбоко в паметта й. — Гледаше шоуто ми.

— Всичките си зрители ли помниш? — пита Марко.

— Не. Но помня хората, които ме гледат по начина, по който ме гледаш ти.

— И какъв е този начин?

— Сякаш не могат да решат дали се страхуват от мен, или искат да ме целунат.

— Мен не ме е страх от теб.

За известно време двамата се наблюдават мълчаливо, свещите наоколо примигват.

— Струва ми се голямо усилие за такава едва забележима разлика — казва Силия.

— Има си своите предимства.

— Мисля, че така си по-хубав. — Марко изглежда толкова изненадан, че Силия добавя: — Казах, че ще съм напълно искрена, нали?

— Ласкаете ме, госпожице Боуен — казва той. И после добавя: — Колко пъти си била в тази къща?

— Поне дузина.

— И въпреки това никога не си я обикаляла.

— Никога не са ми предлагали обиколка.

— Чандреш не вярва в това. Предпочита къщата да си остане енигма. Ако гостите не знаят къде са границите, остават с впечатлението, че тя се простира във вечността. Навремето това тук са били две отделни сгради, така че наистина можеш да загубиш ориентация.

— Не знаех — признава Силия.

— Две градски къщи, свързани помежду си — едната, огледален образ на другата. Чандреш купил и двете и поръчал да ги превърнат в една нова сграда с редица подобрения. Не мисля, че имаме време за пълна обиколка, но мога да ти покажа някои от по-непознатите стаи, ако искаш.

— Разбира се — отвръща Силия и слага празната си чаша на масата до неговата. — Често ли провеждаш забранени обиколки из къщата на работодателя си?

— Правил съм го веднъж, и то само защото господин Барис много настояваше.

От трапезарията двамата минават под сянката на статуята със слонска глава във фоайето, пресичат библиотеката и спират пред залеза върху витража, заемащ височината на цяла стена.

— Това е игралната зала — обяснява Марко, бута витража и той се отваря към следващата стая.

— Колко подходящо.

Във въпросната зала играта е по-скоро тема, отколкото функция. Наоколо се виждат няколко дъски за шах с липсващи фигури и шахматни фигури без дъски, подредени върху первази и лавици. До дъските за табла с прекъсната игра по средата висят мишени за дартс без стрели.

Билярдната маса в средата е покрита с кървавочервен филц.

Едната стена е отрупана с колекция от оръжия, подредени по двойки. Саби, пистолети и рапири за фехтовка чакат за дузина потенциални дуели.

— Чандреш има слабост към старинните оръжия — обяснява Марко, докато Силия разглежда сбирката върху стената. — Подобни предмети държи и в други стаи, но тук се намира по-голямата част от колекцията му.