Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

След момент Силия го последва. Вратата се затваря и заключва зад гърба й.

Вътре трапезарията е разчистена, но капещите восъчни свещи продължават да горят в свещниците.

На масата стоят две чаши с вино.

— Къде е Чандреш? — пита Силия, взема една чаша и заобикаля от другата страна на масата, за да се озове срещу Марко.

— Оттегли се на петия етаж — отвръща той и посяга към другата чаша. — Това са личните му владения. Обича гледката към реката, макар да ми се струва, че му беше по-интересна, докато строяха Тауър Бридж. Няма да слезе преди сутринта. Персоналът си тръгна, така че разполагаме с почти цялата къща само за себе си.

— Често ли развличате своите гости, след като неговите вече са си отишли? — пита Силия.

— Никога.

Тя го гледа, докато отпива от виното си. Нещо във вида му я притеснява, но не може да определи какво точно.

— Чандреш наистина ли е настоявал всичкият огън в цирка да е бял, за да съответства на цветовата схема? — пита след миг Силия.

— Наистина. Каза ми да се свържа с някой химик или нещо от този род. Аз предпочетох сам да се погрижа. — Марко прокарва пръсти над свещите върху масата и от топло златисти пламъците стават хладно бели със сребристосиньо в центъра.

Плъзва пръстите си в обратната посока и пламъците се връщат към нормалния си цвят.

— Как наричате това?

— Манипулация. Когато бях по-малка, го смятах за магия. Доста време ми отне, докато се отърся от този навик, макар баща ми никога да не го е било грижа за термина, който ще се използва. А когато не беше в настроение за употребата на кратки изрази, го наричаше омагьосване или насилствено манипулиране на вселената.

— Омагьосване ли? — повтаря Марко. — Никога по-рано не съм го възприемал по този начин.

— Глупости — възразява Силия. — Именно това правите. Омагьосвате. Очевидно сте много добър. Толкова много хора са влюбени във вас. Изобел. Чандреш. Трябва да има и други.

— Откъде знаете за Изобел? — пита Марко.

— Компанията в цирка е сравнително многобройна, но всеки говори за всекиго — обяснява Силия. — Изобел изглежда напълно отдадена на човек, когото никой от нас не е срещал. Веднага забелязах, че ме удостоява със специално внимание, в един момент дори се чудех дали всъщност не е моят противник. След като в Прага тя очакваше някого и се появихте вие, беше много лесно да се досетя за останалото. Не мисля, че друг знае. Близнаците Мъри имат своя теория, че гадателката е влюбена в мечтата за някого, а не в действителен човек.

— Близнаците Мъри ми се струват доста умни — казва Марко. — Ако съм омагьосващ в този смисъл, това невинаги е умишлено. Постъпването на служба при Чандреш ми помогна, тъй като имах само една препоръка и никакъв опит. Макар да изглежда, че магията ми не действа толкова ефективно върху вас.

Силия оставя чашата си, все още не знае какво да си мисли за него. Трепкащата светлина на свещите подчертава чертите на лицето му, затова, преди да отговори, тя отмества поглед, спира го върху предметите върху полицата над камината.

— Баща ми правеше нещо подобно — признава тя. — Това привличащо, очароващо прелъстяване. Прекарах първите няколко години от живота си, наблюдавайки как майка ми не спира да копнее за него. Обичаше го и го желаеше дълго, след като той бе загубил и малкото интерес, който е изпитвал към нея. Докато един ден, когато бях на пет години, тя се самоуби. Когато станах достатъчно голяма, за да разбирам, си обещах, че няма да страдам така за никого. Ще ви е нужно много повече от тази ваша чаровна усмивка, за да ме привлечете.

Но когато поглежда обратно към него, очарователната му усмивка е изчезнала.

— Съжалявам, че сте загубили майка си по такъв начин.

— Беше отдавна — отвръща Силия, изненадана от искреното му съчувствие. — Но все пак благодаря.

— Спомняте ли си доста за нея?

— Помня повече впечатления, отколкото действителни случки. Помня постоянния й плач. Помня как ме гледаше така, сякаш се страхува от мен.

— Аз не помня родителите си — казва Марко. — Нямам никакви спомени от времето преди постъпването ми в приюта, откъдето ме взеха, защото отговарях на някакви неясни критерии. Накараха ме да чета много, пътувах и учех, и накратко, отглеждаха ме, за да взема участие в някаква тайнствена игра. Оттогава насам през по-голямата част от живота си съм правил това наред с всичко, което Чандреш поиска.

— Защо сте толкова откровен с мен? — пита го Силия.

— Защото е ободряващо да си напълно искрен с някого поне веднъж — признава Марко. — А и подозирам, че ако се опитам да ви излъжа, веднага ще разберете. Надявам се, мога да очаквам същото от вас.