Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

— Уидж може да вижда в миналото — внезапно сменя темата Попет. — Това е една от причините, поради които историите му са толкова хубави.

— С миналото е по-лесно — казва брат й. — То вече е там.

— Върху звездите ли е изписано? — пита Бейли.

— Не — отвръща Уиджит. — Върху хората. Миналото остава върху теб така, както пудрата захар се полепя по пръстите ти. Някои хора могат да се отърват от него, но те пак си остават там — случките и събитията, довели те до мястото, на което си сега. Аз мога… ами, „да чета“ не е най-точният израз, но той не е точният израз и за онова, което Попет прави със звездите.

— Значи можеш да видиш миналото ми върху мен? — пита Бейли.

— Бих могъл — кимва Уиджит. — Опитвам се да не го правя без разрешение, освен ако изскочи автоматично навън. Имаш ли нещо против?

Бейли поклаща глава.

— Съвсем не.

Уиджит го поглежда втренчено за момент, не прекалено дълго, за да накара Бейли да се почувства неудобно под тежестта на погледа му, но почти.

— Има едно дърво — започва Уиджит. — Масивен дъб е твой дом повече от къщата, в която живееш, но не колкото всичко това тук. — Той прави кръг с ръка, за да посочи палатките и светлините. — Усещането, че си сам дори когато си заобиколен от други хора. Ябълки. А сестра ти ми изглежда като истинска скъпоценност — добавя саркастично той.

— Точно така си е — смее се Бейли.

— Какво означават ябълките? — пита Попет.

— Родителите ми имат ферма с овощна градина — обяснява той.

— О, звучи прекрасно — възкликва Попет.

Бейли никога не е смятал редиците с ниски изкривени дървета за прекрасни.

— Пристигнахме — казва Уиджит, когато завиват.

Въпреки ограничения си опит с цирка, Бейли е изумен, че никога по-рано не е виждал тази палатка. Висока е — почти толкова висока, колкото палатката на акробатите, — но е по-тясна. Той спира, за да прочете надписа над входа.

Облачен лабиринт

Екскурзия из измеренията

Изкачване сред небесата

Няма начало

Няма край

Влезте, където пожелаете

Тръгнете си, когато поискате

Не се страхувайте от падане

Вътре палатката е с тъмни стени, а в центъра й се вижда огромна блестяща структура. Бейли не се сеща как другояче би могъл да я назове. Заема почти цялото пространство, с изключение на издигнатата пътека, която минава през целия й периметър — като виеща се примка, започваща при входа на палатката и обикаляща покрай цялото й протежение. Подът отвъд пътеката е покрит със стотици бели сфери, струпани една върху друга, подобни на сапунени мехури.

Самата обиколка на лабиринта става по серия от платформи, извиващи се в странни прозрачни форми, много наподобяващи на облаци. На пластове са, както при торта. От онова, което Бейли може да види, разстоянието между отделните пластове варира от достатъчно голямо, за да мине през него прав човек, до толкова малко, че да му се налага да пълзи. Тук-там някои от частите на конструкцията почти се отделят от централната кула и сякаш се реят из пространството.

Навсякъде се виждат катерещи се хора. Висят по ръбове, вървят по пътеки, катерят се нависоко или се спускат надолу. Някои платформи се местят под въздействието на тежестта; други изглеждат здрави и неподвижни. Цялата структура не спира да се движи — леко движение, подобно на дихание.

— Защо го наричат „лабиринт“? — пита Бейли.

— Ще видиш — отвръща Уиджит.

Вървят по пътеката и тя се поклаща леко, като док над вода. Бейли се мъчи да запази равновесие, докато поглежда нагоре.

Някои платформи са закачени с въжета или вериги към тавана. Високи стълбове преминават през множество платформи, но Бейли не може да каже дали стигат чак до горе. На някои места има мрежи, на други — висящи като кордели въжета.

Спират в по-отдалечения край, там, където пътеката се извива достатъчно близко, за да може да се скочи върху по-ниска платформа.

Бейли вдига една от белите сфери. По-лека е, отколкото изглежда и е мека като коте. В другия край на палатката хората се замерят със сфери, сякаш са снежни топки, макар че вместо да се пръсват на парченца, сферите отскачат от мишените си и леко политат надолу. Бейли хвърля сферата, която е взел, и тръгва след Попет и Уиджит.

Още щом навлизат на няколко стъпки навътре в структурата, Бейли разбира защо я наричат лабиринт. Очаквал е стени, завои и пътеки да водят до задънена улица, но това тук е различно. На всички нива висят платформи: някои стигат до коленете или кръста му, други се издигат високо над главата му, застъпват се в разнообразни форми. Това е лабиринт, който върви нагоре и надолу, а не само напред и назад.