Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Докато стигне до фермата, вече е започнал да вярва, че такъв, какъвто е в момента, е много по-близко до онова, което трябва да бъде, отколкото Бейли от предишния ден. Може да не е сигурен какво означава всичко това, но засега не мисли, че то има голямо значение.

В мечтите си той е рицар на кон, стиснал сребърен меч в ръка, и в края на краищата това наистина не му изглежда странно.

Лондон, август, 1896 година

Днешната Среднощна вечеря е сравнително тиха. След последното си посещение в Дъблин циркът се подготвя да опъне палатките си край Лондон, така че сред гостите присъстват и няколко от артистите.

Силия Боуен прекарва по-голямата част от вечерята в разговор с мадам Падва, която е седнала от лявата й страна, облечена в яркосиня блуза.

Роклята на Силия е по дизайн на мадам Падва — ушита е, за да бъде носена по време на представление, но впоследствие е определена за неподходяща; сребристата материя улавя светлината при всяко движение по такъв впечатляващ начин, че би отвличала вниманието на зрителите от изпълненията на илюзионистката. Ефектът подчертава толкова ласкаво фигурата й, че вместо да изхвърли роклята, Силия предпочита да я носи във всекидневието си.

— Някой не може да отлепи очи от теб, скъпа — отбелязва мадам Падва и накланя чашата си към вратата, където мълчаливо стои Марко, кръстосал ръце зад гърба.

— Може би се наслаждава на вашето творение — казва Силия, без да се обръща.

— Готова съм да се обзаложа, че е по-заинтересуван от съдържанието, отколкото от самата рокля.

Силия само се засмива, но знае, че мадам Падва е права, цяла вечер усеща изгарящия поглед на Марко върху гърба си и й е изключително трудно да го игнорира.

Вниманието на младия мъж се отклонява от нея само веднъж, когато Чандреш преобръща тежка кристална чаша, а тя се разминава на милиметри с един от свещниците и разлива червено вино върху покривката от златен брокат.

Но преди асистентът да е успял да реагира, Силия скача и изправя чашата, без да я докосне — детайл, забелязан единствено от Чандреш. Когато девойката отдръпва ръката си, чашата отново е пълна, а покривката — без нито едно петънце.

— Непохватност, непохватност — мърмори Чандреш, гледайки подозрително към Силия, преди да се обърне и да продължи разговора си с господин Барис.

— Можеше да станеш балерина — отбелязва мадам Падва. — Държиш се много стабилно на краката си.

— Добра съм и когато не съм стъпила на земята — отвръща Силия и господин Барис едва не разсипва своята собствена чаша. Мадам Падва се смее.

През остатъка от вечерята Силия не изпуска Чандреш от поглед. Той прекарва по-голямата част от времето в обсъждането на някакви обновления по къщата с господин Барис и от време на време се повтаря, но господин Барис се преструва, че не забелязва това. Чандреш повече не докосва чашата си и когато в края на вечерята я вдига, тя е все така пълна.

Силия си тръгва последна. Докато всички останали се оттеглят, тя започва да търси шала си и отказва на предложенията да я изчакат, докато го намери.

Намирането на парчето дантела с цвят на слонова кост сред хаоса в la maison Лефевр се оказва трудна задача. Младата жена се връща в библиотеката и в трапезарията, но шала го няма никъде.

Най-накрая Силия се отказва и излиза във фоайето, където стои Марко до вратата с небрежно преметнат шал през ръка.

— Това ли търсите, госпожице Боуен? — пита той.

Асистентът пристъпва напред, за да го сложи на раменете й, но дантелата се разпада под пръстите му и се превръща в прах.

Когато Марко вдига поглед към Силия, шалът е около врата й и е завързан на перфектен възел така, сякаш никога не се е помръдвал от мястото си.

— Благодаря — казва Силия. — Лека нощ. — Подминава го леко и излиза, преди той да успее да отвърне.

— Госпожице Боуен? — извиква Марко и хуква след нея, докато тя слиза по стълбите.

— Да? — обръща се назад Силия, щом стъпва на тротоара.

— Надявах се да ви поканя на онова питие, което пропуснахме в Прага — обяснява Марко. Не откъсва очи от нейните, докато тя обмисля предложението му.

Погледът му е още по-напрегнат, отколкото по време на вечерята и докато Силия претегля силата му — техника, която баща й винаги е харесвал особено много, — улавя у него и нещо искрено, нещо подобно на молба.

Именно този факт плюс голяма доза любопитство я кара да кимне в отговор.

Марко се усмихва и се обръща, за да влезе обратно в къщата. Оставя вратата отворена.