Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

— Ще се видим по-късно — казва Уиджит, скача на една близка платформа и се покатерва на другата над нея.

— Уидж винаги тръгва право нагоре — казва Попет. — Знае най-бързите маршрути до върха.

Бейли и Попет поемат по по-лек маршрут, избират платформите, по които да се катерят, на случаен принцип, изкачват се по белите мрежи и внимателно минават по тесните пасажи. Бейли не може да каже къде е краят, нито колко високо са се покатерили, но изпитва облекчение, че Попет изглежда много по-малко притеснена, отколкото на „Астролога“ — тя се смее и му помага при по-трудните завои.

— Как ще слезем? — пита по едно време Бейли, не му е ясно как изобщо ще намерят обратния път.

— Най-лесно е да скочиш — отвръща Попет. Тя го дръпва в един скрит ъгъл, зад който се вижда краят на платформата.

Озовават се много по-високо, отколкото Бейли е предполагал, въпреки че още не са стигнали до върха.

— Няма нищо страшно — успокоява го Попет. — Напълно безопасно е.

— Не е възможно — наднича над ръба Бейли.

— Няма нищо невъзможно — отвръща Попет. Усмихва му се и скача. Докато пада, червената й коса се развява зад нея.

Изчезва сред морето от бели сфери отдолу и те напълно я поглъщат, преди да се появи отново на повърхността им — косата й е шокиращо червена на фона на белотата. Тя му маха.

Бейли се поколебава само за момент и устоява на порива си да затвори очи, когато скача. Вместо това се смее, докато се преобръща във въздуха.

Стига до сферите отдолу, все едно пада върху облак — усещането е меко, леко и успокояващо.

Когато се появява измежду сферите, Попет и Уиджит вече го очакват на близката пътека. Попет седи на края й, провесила крака във въздуха.

— Трябва да се връщаме — казва Уиджит, като изважда часовник от джоба си. — Необходимо е да приготвим котенцата за следващото шоу, а е почти полунощ.

— Наистина ли? — възкликва Бейли. — Не съм разбрал, че е станало толкова късно. Вече трябваше да съм се прибрал у дома.

— Нека да те изпратим до портите, Бейли, моля те — казва Попет. — Искам да ти дам нещо.

Връщат се обратно по виещите се алеи, пресичат двора и поемат към портите. Попет хваща Бейли за ръката и го дръпва през един тунел, където без проблем преодолява тъмните завои. Когато стигат до другия край на тунела, поглеждат навън: в този късен час из полето отвъд портите няма много хора, макар че някои посетители все още се мотаят наоколо.

— Чакай тук — заръчва Попет. — Веднага се връщам. — Тя хуква към будката за билети, докато Бейли гледа как стрелките на часовника наближават дванайсет. След малко Попет се озовава обратно при него. В ръката си държи нещо сребристо.

— О, страхотна идея, Пет — виква Уиджит. Бейли поглежда объркано първо към брата, после към сестрата. Предметът е сребриста хартийка с размерите на билет. Попет му го подава.

— Това е специален пропуск — обяснява тя. — За важни гости. Така няма да ти се наложи да плащаш всеки път, когато идваш в цирка. Показваш го на будката и те пускат.

Бейли гледа пропуска втренчено, с разширени очи.

Тази карта позволява на собственика й неограничен достъп.

Това е напечатано от едната му страна с черно мастило, а от другата се чете:

Le Cirque des Rêves.

С по-малки букви отдолу е написано:

Чандреш Кристоф Лефевр, собственик.

Бейли е загубил ума и дума, не може да откъсне поглед от лъскавата сребриста карта.

— Помислих си, че може да ти хареса — казва Попет. Звучи изнервена от липсата на адекватна реакция. — В случай че искаш да дойдеш пак, докато сме тук.

— Прекрасно е — вдига очи към нея Бейли. — Много ти благодаря.

— Моля — усмихва се Попет. — Казах им, когато пристигаш, да уведомяват мен и Уиджит, за да знаем, че си тук, и да те намерим. Ако нямаш нищо против.

— Ще бъде страхотно — отвръща Бейли. — Наистина, благодаря ви.

— Значи ще те видим скоро. — Уиджит му протяга ръка.

— Със сигурност — казва Бейли и я поема. — Мога да дойда утре вечер.

— Ще бъде идеално — намесва се Попет. Когато Бейли пуска ръката на Уиджит, тя се навежда напред и бързо го целува по бузата. Бейли усеща как пламва. — Лека нощ — добавя тя, докато се отдръпва.

— И-и-и на вас — заеква Бейли. — Лека нощ. — Той им махва, преди двамата да изчезнат зад тежката завеса на тунела, и щом се скриват от погледа му, тръгва към дома си.

Струва му се, че е влязъл в цирка преди цяла вечност, макар в действителност това да се е случило едва преди няколко часа. И нещо повече, струва му се, че онзи Бейли, който е влязъл в цирка, е напълно различен човек от Бейли, който сега напуска пределите му със сребърния пропуск в джоба си. Чуди се кой от двамата е истинският Бейли, защото със сигурност Бейли, който прекарва часове наред сам в клоните на дърветата, не е Бейли, на когото са дали специален пропуск за един забележителен цирк и който се сприятелява с такива интересни хора, без дори да се опитва.