Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

— Попет — повтаря той. — Гледачката на карти ми го каза, но не разбрах, че това е твоето име.

Момичето му се усмихва.

— Видял си Изобел?

Бейли кима.

— Нали е прекрасна?

Бейли продължава да кима, макар да не е сигурен, че кимането е подходящият отговор.

— Предсказа ли ти нещо хубаво? — пита Попет, а гласът й се снижава до драматичен шепот.

— Каза ми много неща, които не разбрах — признава Бейли.

Попет кима с разбиране.

— Често го прави. Но винаги е добронамерена.

— Разрешават ли ви да сте навън просто така? — Бейли посочва към несекващия поток от зрители, които не спират да се разхождат наоколо, без да им обръщат ни най-малко внимание.

— О, да — отвръща Попет. — Стига да сме инкогнито. — Тя прави жест към палтото си. — Никой не ни забелязва. Нали така, Уиджит? — Попет се обръща към младежа наблизо.

Бейли дори не е допускал, че това е партньорът й от представлението с котенцата. Сменил е черното си сако с кафяво сако от туид, а косата под шапката му е също толкова шокиращо червена както косата на Попет.

— Хората не обръщат внимание на нищо, освен ако не им се даде повод — казва той. — Макар че косите ни също помагат, правят ни да изглеждаме така, сякаш не принадлежим към черно-бял цирк.

— Бейли, това е брат ми, Уинстън — представя го Попет.

— Уиджит — поправя я младежът.

— Щях да стигна и до там — леко му се тросва Попет. — Уидж, това е Бейли.

— Приятно ми е да се запознаем — протяга ръка Бейли.

— Подобно — отвръща Уиджит. — Тръгнали сме да се поразходим, може да дойдеш с нас, ако искаш.

— Моля те, ела — намесва се Попет. — Рядко ни се случва да си имаме компания.

— Разбира се, с удоволствие — казва Бейли. Не може да се сети дори за една-единствена причина, поради която да откаже, и е доволен, че е невероятно лесно да се разговаря както с брата, така и със сестрата. — Нямате ли повече… хм, задачи, свързани с цирка?

— Поне в следващите няколко часа — не — отвръща Уиджит, докато завиват по друга алея. — Котенцата се нуждаят от сън. От представленията им се доспива.

— Много са добри. Как ги научавате на всичките тези трикове? Никога не съм виждал котка да прави салто във въздуха — признава Бейли. Забелязва, че тримата се движат с едно и също темпо и групичката им не се разделя. Свикнал е да се движи на няколко крачки зад останалите.

— Повечето котки ще направят всичко, стига да ги помолиш любезно — обяснява Попет. — Но много помага, ако започнеш да ги тренираш от малки.

— И да им даваш много награди — добавя Уиджит. — Лакомствата винаги помагат.

— Видя ли големите котки? — пита Попет.

Бейли поклаща глава.

— О, трябва. Родителите ни представят шоуто с големите котки; палатката им е в ей тази посока. — Тя посочва вдясно.

— Като нашето шоу е, само че с големи животни — обяснява Уиджит.

— Много по-големи — уточнява Попет. — Пантери и красиви снежни леопарди на петна. Наистина са сладки.

— И си имат палатка — добавя Уиджит.

— А вие защо нямате палатка? — пита Бейли.

— Защото не се нуждаем от такава — отвръща Попет. — Изнасяме само по няколко представления на вечер и единственото, което ни трябва, са котетата, обръчите, въжетата и други такива неща. Всеки, на когото не му е нужна палатка, изпълнява триковете си там, където намери място.

— Това обогатява атмосферата — обяснява Уиджит. — Така можеш да видиш части от цирка, без да трябва палатка, просто докато се разхождаш наоколо.

— Сигурно е много хубаво за някои по-нерешителни хора — отбелязва Бейли и се усмихва, когато Попет и Уиджит избухват едновременно в смях. — Нали разбирате, трудно е да се избере палатка, когато наоколо има толкова много.

— Вярно е — съгласява се Попет.

Стигнали са до вътрешния двор с големия огън. Доста оживено е и Бейли продължава да се учудва, че никой не им обръща внимание. Явно хората предполагат, че те са просто като всяка друга групичка от млади зрители, посещаващи цирка тази вечер.

— Гладен съм — възкликва Уиджит.

— Ти винаги си гладен — отвръща Попет. — Да си вземем ли нещо за хапване?

— Да — казва брат й.

Попет му се изплезва.

— Питах Бейли — уточнява тя. — Да си вземем ли нещо за ядене, Бейли?

— Добре — съгласява се Бейли.

Попет и Уиджит, изглежда, се разбират много по-добре, отколкото той и Каролайн някога са се разбирали, може би заради това, че са толкова близки по възраст. Чуди се дали не са близнаци; със сигурност си приличат достатъчно, но му се струва нахално да пита.