Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

— Твоите мотиви не се отразяват на играта.

— Приключих с вашата игра — казва Марко. — Напускам.

— Не можеш да напуснеш — отвръща учителят му. — Обвързан си. Предизвикателството ще продължи. Един от двама ви ще загуби. Нямаш избор.

Марко грабва една топка от масата за билярд и я запраща към мъжа в сивия костюм. Последният с лекота отстъпва встрани и вместо в него, топката разбива стъклената стена с цветовете на залеза.

Без да каже дума, Марко обръща гръб на учителя си. Връща се обратно в стаята, подминава Изобел във фоайето, без да я забележи, но девойката е била достатъчно близо, за да чуе кавгата.

Марко влиза директно в балната зала, прекосява дансинга. Хваща Силия за ръката, отделя я от хер Тийсен.

Привлича я към себе си в изумрудена прегръдка — толкова близко, че между костюма му и роклята й не остава никакво разстояние.

Докато Марко я държи в ръцете си, Силия изведнъж престава да вижда останалите хора в залата.

Но преди да успее да изрази изненадата си на глас, устните му покриват нейните и тя потъва в безмълвно блаженство.

Марко я целува така, сякаш двамата са единствени на този свят.

Въздухът около тях се извива в буря, блъска стъклените врати и те се отварят към градината, завесите се издуват.

Всички погледи в препълнената бална зала са насочени към тях.

И тогава Марко я пуска и се отдалечава.

Докато излезе от стаята, присъстващите вече напълно са забравили за инцидента. Изненадата им от него е заменена с краткотрайно объркване, което отдават на топлината или на по-голямото количество изпито шампанско.

Хер Тийсен не може да си спомни защо Силия така внезапно престава да танцува, нито пък се сеща кога роклята й се е обагрила в сегашния тъмнозелен цвят.

— Нещо не е наред ли? — пита я той, когато установява, че девойката трепери.

Господин А. Х. излита от фоайето, като по някакъв начин успява да избегне спъването в Попет и Уиджит, които са се опънали на пода и обучават Бутис и Паво да правят кръгове на задните си крачета.

Уиджит подава Бутис (или Паво) на Попет и тръгва след мъжа със сивия костюм. Наблюдава го как прекосява фоайето, взема сивия си цилиндър и сребърния си бастун от иконома, после излиза през входната врата. След като мъжът се скрива от поглед, Уиджит притиска нос към най-близкия прозорец и го вижда как минава под уличните лампи, преди да изчезне в тъмнината.

В този момент Попет се присъединява към него, котенцата са кацнали на рамото й и мъркат щастливо. Чандреш е плътно зад нея, проправяйки си път сред тълпата.

— Какво? — пита Попет. — Какво има?

Уиджит отделя лице от стъклото.

— Онзи човек няма сянка — отвръща момчето, а Чандреш се навежда над близнаците, за да погледне навън към пустата улица.

— Какво каза? — пита Чандреш, но Попет, Уиджит и красивите котенца вече са хукнали по коридора и са се загубили сред разноцветната тълпа.

Конкорд, Масачузетс, октомври, 1902 година

Бейли прекарва началото на вечерта в изследване на „Лабиринта“ в компанията на Попет и Уиджит. Главозамайваща мрежа от стаи, свързани с коридори с напълно различни една от друга врати. Стаи, които се въртят, и стаи със светещи шахматни подове. Една от тях е пълна с натрупани до тавана куфари. В друга вали сняг.

— Как е възможно това? — пита Бейли, докато разтапя снежинките, полепнали по палтото му.

В отговор Попет го замерва със снежна топка, а Уиджит просто се смее.

Докато обикалят из „Лабиринта“, момчето разказва историята за Минотавъра с такива подробности, че Бейли очаква да се натъкне на чудовището при всеки завой.

Стигат до една стая, приличаща на огромна клетка за птици, през решетките се вижда само тъмнина. Резето на вратата на пода, през която са влезли, пада веднага и тя повече не може да бъде отворена. Не се вижда никакъв друг изход.

Уиджит прекъсва разказа си, докато оглеждат всяка една от сребърните пръчки, но не откриват скрити врати или хитро замаскирани панти. Притеснението на Попет очевидно расте.

След като прекарват достатъчно дълго време хванати в капан, Бейли открива ключ, скрит в седалката на люлката по средата на стаята. Завърта го, люлката се вдига и таванът на клетката се отваря. Това им дава възможност да се изкатерят нагоре и да избягат навън в един слабо осветен храм, охраняван от сфинкс албинос.

Макар че в стените на храма има най-малко една дузина врати, Попет веднага открива онази, която ги отвежда обратно в цирка.