Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Понякога посещава музеи и библиотеки, винаги по времето, когато вътре има малцина — ако изобщо има някакви — други посетители. Момчето обожава тези пътувания — както заради онова, което се съхранява в сградите, така и поради факта, че внасят разнообразие в твърдо установеното му всекидневие. Но излизанията са редки и не му е разрешено да напуска къщата без придружител.

Мъжът в сивия костюм го посещава всеки ден, най-често натоварен с нов куп книги, и прекарва един час в разговори за неща, които момчето не вярва, че някога ще започне наистина да разбира.

Само веднъж се осмелява да попита кога всъщност ще му бъде позволено да повтори онова, което мъжът в сивия костюм рядко демонстрира пред него по време на стриктно планираните му уроци.

— Когато си готов — е единственият отговор, който получава.

Няма да бъде готов още известно време.

Гълъбите, които се появяват на сцената и сред публиката по време на представленията на Просперо, са държани в богато украсени клетки, доставяни до всеки театър заедно с останалия багаж и приспособленията на магьосника.

Една силно затръшната врата разпръсква купчината сандъци и касетки из гримьорната, преобръща клетката с гълъби.

Без да бъдат докоснати, сандъците веднага се връщат по местата си. Хектор предпочита да вдигне клетката, за да огледа щетите. Повечето гълъби са само зашеметени от падането, но един очевидно е със счупено крило. Магьосникът внимателно отделя птицата. Изкривените решетки сами се изправят, когато връща клетката на мястото й.

— Можеш ли да го оправиш? — пита Силия.

Баща й поглежда към ранения гълъб, после към дъщеря си, изчаквайки я да му зададе различен въпрос.

— Мога ли аз да го оправя? — пита тя след малко.

— Хайде, опитай — подканва я баща й и й подава гълъба.

Силия нежно погалва треперещата птица, вперва напрегнато поглед в счупеното й крило.

Гълъбът издава болезнен кратък звук, много по-различен от обичайното му гукане.

— Не мога — казва Силия с насълзени очи и повдига гълъба към баща си.

Хектор взема птицата и ловко извива шията й, пренебрегвайки протестите на дъщеря си.

— Живите същества се подчиняват на различни правила. Трябва да се упражняваш върху нещо по-просто. — Той вдига единствената кукла на Силия от близкия стол и я хвърля върху пода. Порцелановата й глава се пръсва на парчета.

На следващия ден Силия се връща при баща си с идеално поправената кукла, а той само кимва одобрително, преди да я отпрати с махване на ръка и да се върне към подготовката на предстоящото си представление.

— Можеше да излекуваш гълъбчето — казва Силия.

— Тогава нямаше да научиш нищо — отвръща Хектор. — Трябва да разбереш какви са границите ти, за да ги преодолееш. Искаш да спечелиш, нали?

Силия кима, вперила поглед в куклата си. По нищо не личи, че някога е била счупена, по усмихнатото й отнесено лице не се вижда дори една-единствена пукнатина.

Момиченцето я захвърля под един стол и не я взема със себе си, когато напускат театъра.

Мъжът в сивия костюм завежда момчето във Франция за една седмица, но това не е точно почивка. Пътуването е изненадващо, малкият куфар на момчето е приготвен без негово знание.

То предполага, че са тук заради някакъв специален урок, но не му се определя специфична област или задача. След първия ден, омагьосано от сладкото пукане на прясно изпечения хляб в пекарните и от огромното разнообразие от сирена, момчето започва да се чуди дали не са дошли само заради храната.

Посещават смълчаните музеи без посетители, където то безуспешно се опитва да преминава през галериите толкова тихо, колкото своя учител, и се свива всеки път, когато стъпките му прокънтяват из въздуха. Въпреки че иска скицник, учителят му настоява, че за него е по-добре да запечатва образите в паметта си.

Една вечер момчето е изпратено на театър. Очаква да гледа пиеса или може би балет, но представлението е необичайно.

Мъжът на сцената — човек с пригладена коса и брада, чиито бели ръкавици се движат подобно на птици върху фона на черния му костюм — изпълнява прости трикове и поредица от бързо следващи един след друг фокуси. Птици изчезват от клетки с фалшиви дъна, кърпички се изплъзват от джобове, за да се скрият в маншети.

Момчето с любопитство наблюдава фокусника и скромната му публика. Зрителите изглеждат впечатлени от измамите, често любезно ги аплодират.

След шоуто разпитва учителя си, но отговорът, който получава, е, че темата няма да се дискутира, преди да се приберат в Лондон в края на седмицата.