Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Лондон, май-юни 1884 година

Точно преди деветнайсетия рожден ден на момчето, мъжът в сивия костюм го премества без никакво предупреждение от лондонската къща и го настанява в скромен апартамент с изглед към Британския музей.

В началото момчето предполага, че промяната е само временна. Напоследък то често е пътувало до Франция, Германия и Гърция и е прекарвало там седмици, дори месеци главно в учене, а не толкова в туристически обиколки. Но това не е една от онези половинчати почивки в луксозни хотели.

Апартаментът е скромен и обзаведен само с най-необходимото. Толкова прилича на предишното му жилище, че на момчето му е трудно да изпита някакво чувство, дори малко наподобяващо носталгия по стария му дом, с изключение на липсата на библиотека, въпреки че все още притежава впечатляващ брой книги.

В апартамента има гардероб, пълен с добре скроени, но безлични черни костюми. Снежнобели ризи. Редица цилиндри с неговия размер.

Момчето пита кога ще започне неговото — както е описвано с една дума — предизвикателство. Мъжът в сивия костюм не му отговаря, макар да е очевидно, че преместването официално отбелязва края на съвместните им уроци.

Вместо това момчето продължава да се обучава само. Пази тетрадките си, пълни със символи и йероглифи, пак прехвърля старите си бележки и открива в тях нови елементи, върху които да размишлява. Винаги носи със себе си по някое малко томче и щом привърши с него, го заменя с по-голямо.

Всяка тетрадка започва по един и същ начин — с детайлна рисунка на дърво, запечатана с черно мастило върху вътрешната страна на първата корица. Черните клони тръгват оттам и се простират върху страниците, свързват черти, които оформят букви и символи. Всяка страница е ситно изписана с мастило. Руни, йероглифи и думи се вплитат в едно цяло и се превръщат в част от дървото.

Момчето разполага с цяла гора от подобни дървета, подредена внимателно върху полиците на етажерката му.

Упражнява нещата, на които е научено, въпреки че е трудно да прецени ефекта от собствените си фокуси. Прекарва много време в изучаване на отражения в огледала.

Вече няма строго дневно разписание, нито е държано под ключ, така че може дълго да се разхожда из града. Големият брой хора по улиците му действа зле на нервите, но радостта от свободата да напуска апартамента, когато пожелае надделява над страха от ненадеен сблъсък с някой пешеходец.

Седи в парковете и кафенетата, наблюдава хората, които не му обръщат никакво внимание — слят с тълпата от млади мъже с безлични костюми и цилиндри.

Един следобед се връща до предишната си къща с мисълта, че не би трябвало да е нахално от негова страна, ако се отбие при стария си учител просто за да изпие чаша чай с него. Сградата е изоставена, а капаците на прозорците — заковани.

Докато върви обратно към апартамента си, младежът пъха ръка в джоба си и установява, че тетрадката му е изчезнала.

Изругава на глас, привличайки укорителния поглед на една жена, която предпазливо отстъпва встрани, когато той за момент се спира насред оживения тротоар.

Връща се обратно по стъпките си, но след всеки ъгъл тревогата му нараства.

Започва да вали лек дъжд, подобен на мъгла, но въпреки това над тълпата изникват няколко чадъра. Момчето дръпва периферията на цилиндъра над очите си, за да ги предпази от капките вода, докато оглеждат влажния тротоар.

Спира на ъгъла под тентата на едно кафене, наблюдава лампите, примигващи по цялата дължина на улицата, и се чуди дали да изчака тълпата да намалее или дъждът да спре. Тогава забелязва, че на няколко стъпки от него едно момиче също се е подслонило под тентата. Момичето прелиства една тетрадка, която със сигурност е неговата.

Девойката е на около осемнайсет години, може би малко по-малка. Очите й са светли, косата — с неопределен цвят, между русо и кестеняво. Роклята й, ушита по модата отпреди две години, е влажна от дъжда.

Момчето пристъпва по-близо, но непознатата не го забелязва, напълно погълната от тетрадката. Дори е свалила едната си ръкавица, за да може по-лесно да прелиства деликатните страници. Сега вече ясно се вижда, че това е неговият дневник, отворен на страница, върху която е прерисувана карта с крилати създания, пълзящи върху колело. Неговият почерк гъсто покрива както картата, така и цялата повърхност на листа.

Момчето наблюдава изражението на момичето, докато то прехвърля страница след страница със смесица от объркване и любопитство.