Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Силия се засмива и Фридрих я повежда на обиколка из работилницата си.

Помещението е организирано така, че предната му част е заета предимно от проекти и скици, както и от дълги маси, покрити с най-различни чаркове и огромно количество стърготини, чекмеджета, пълни с инструменти и приспособления. Докато той описва цялостния процес на изработване на часовници, Силия го слуша с дълбок интерес и задава въпроси както за техническите, така и за творческите аспекти.

Майсторът с изненада установява, че младата жена говори немски свободно, въпреки че двамата са си писали единствено на английски.

— По-лесно ми е да говоря, отколкото да пиша на различни езици — обяснява тя. — Свързано е с усещането на звуците. Бих могла да се опитам да ги прехвърля върху хартия, но съм сигурна, че резултатът ще е плачевен.

Въпреки посивялата си коса, хер Тийсен изглежда по-млад, когато се усмихва. Силия не може да отдели очи от ръцете му, докато той й показва деликатните часовникови механизми. Представя си как същите тези пръсти написват всяко писмо, което е получила и е прочела толкова много пъти, че го е запомнила наизуст, струва й се странно, че изпитва някаква свенливост в присъствието на човек, когото познава толкова добре.

Наблюдава го с непроменен интерес и докато разглеждат полиците с часовници, намиращи се на различни етапи от изработката си.

— Може ли да ви попитам нещо? — казва майсторът, докато гостенката му оглежда една колекция от детайлни фигури сред дървените спирали на стърготините, търпеливо очакващи да заемат местата си в подходящите часовници за тях.

— Разбира се — отвръща Силия, макар да се страхува, че домакинът й ще се поинтересува от технологията на магиите й и на нея ще й се наложи да го излъже.

— Толкова често сме били в един и същи град по едно и също време, но това е първият път, в който изявявате желание да се срещнем. Защо?

Силия поглежда обратно към фигурките върху масата, преди да отвърне. Фридрих протяга ръка, изправя миниатюрна балерина, паднала на една страна, и възстановява баланса й върху пантофките с панделки.

— По-рано не исках да разбирате коя съм — признава Силия. — Мислех си, че ще ме възприемете различно, ако ви е известна самоличността ми. Но след толкова време започнах да чувствам, че не постъпвам честно. От известно време насам исках да ви разкрия истината, освен това не можах да устоя на шанса да разгледам работилницата ви. Надявам се, че ще ми простите.

— Няма за какво да ви прощавам — отвръща Фридрих. — Жената, за която ми се ще да си мисля, че познавам достатъчно добре, и жената, която винаги съм смятал за мистерия, всъщност се оказват един и същ човек. Изненадващо е, но аз нямам нищо против хубавата изненада. Любопитен съм обаче защо ми изпратихте онова първо писмо.

— Харесаха ми статиите ви за цирка — обяснява Силия. — Аз не мога да го видя от вашата перспектива, защото… ами, разбирам го по различен начин. Харесва ми да го виждам през вашите очи.

Тя поглежда към майстора — добрите му сини очи изглеждат ярки на лъчите на следобедното слънце, проникващи през прозорците и озаряващи невидимите частици дървени стърготини, плуващи из въздуха.

— Благодаря ви, госпожице Боуен.

— Силия — поправя го тя.

Хер Тийсен кима замислено, преди да продължи с обиколката.

Задните стени са покрити със завършени или почти завършени часовници. Една част очакват само последния слой лак или някакъв съвсем дребен детайл. Онези, които са съвсем близо до прозорците, вече отброяват минутите. Всеки се движи по свой уникален начин, но запазва същия хармоничен ритъм като другите — симфония от внимателно подредено тиктакане.

Часовникът, който привлича вниманието на Силия, се намира върху една маса, не виси на стена, нито пък стои върху полица.

Той е красив екземпляр, прилича повече на скулптура, отколкото на часовник. Повечето часовници са дървени, но в този преобладаващият материал е тъмен, окислен метал. Голяма кръгла клетка, положена върху дървена основа, върху която са гравирани виещи се бели пламъци. Вътре се виждат преплитащи се метални обръчи, върху които са отбелязани числа и символи; обръчите висят сред видимите части от часовниковия механизъм и сред трупа звезди, падащи от филигранния капак отгоре.

Но часовникът е мълчалив, неподвижен.

— Този ми напомня за големия огън в цирка — казва Силия. — Не е ли завършен?

— Завършен е, но е повреден — отвръща Фридрих. — Експеримент е и компонентите му много трудно могат да бъдат приведени в баланс. — Майсторът го обръща, за да може гостенката му да види как механизмът се простира из цялата клетка, във всички посоки. — Механиката му е сложна, тъй като следва и астрономичното движение на планетите. Трябва да махна основата и напълно да го разглобя, за да го накарам да заработи отново. Но до момента не ми е останало достатъчно време.