Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Брат й прихва и смехът му отеква из палатката, разнася се над клоните, покрити със свещи. Всяко пламъче е бяло и трепти.

Лондон, април, 1895 година

Едва когато се прибира в Лондон, Тара Бърджис разбира, че адресът върху визитката, която й е дал господин Барис, съвсем не е на частен дом, а на грандхотел „Мидланд“.

Тя я оставя за известно време върху една масичка в салона си и винаги когато е в стаята, поглежда към нея. За известно време я забравя, после пак си я спомня.

Лейни се опитва да убеди сестра си да я придружи за продължителна почивка в Италия, но Тара отказва. Разказва й съвсем малко за визитата си във Виена, споменава само, че Итън е питал за нея.

Лейни подхвърля, че може да се замислят за преместване и че щом се върне, навярно трябва да обсъдят по-подробно подобна възможност.

Тара само кимва и топло прегръща сестра си, когато Лейни потегля.

Останала сама в градската им къща, Тара разсеяно обикаля из стаите. Изоставя наполовина прочетените романи върху столове и маси.

Поканите от мадам Падва за чай или балет любезно са отклонявани.

Обръща всички огледала в къщата с лице към стените. Онези, които не успява да обърне, покрива с платна и те стоят в празните стаи, подобни на призраци.

Има проблеми със съня.

Един следобед, месеци след като визитката търпеливо е събирала прах върху масичката, Тара я взема и я пъха в джоба си, после излиза и поема към влака, преди да е размислила.

Никога не е посещавала хотела с часовник на покрива към гарата „Свети Панкрас“, но той веднага й прави впечатление на временно място. Въпреки размера и солидността на сградата, тя внушава усещане за непостоянство, населена е с несекващ поток от гости и пътешественици, поели към някои дестинации, връщащи се от други. Спират само за кратко, преди да продължат към следващата си спирка.

Тара се отправя към рецепцията, но от там й отвръщат, че в книгата за гости няма такъв човек. Повтаря името няколко пъти, тъй като рецепционистът все я разбира погрешно. Опитва различни варианти, понеже думите върху визитката са размазани, а тя не може да си спомни правилното произношение. Колкото по-дълго стои там, толкова по-несигурна се усеща и накрая започва да се съмнява, че изобщо някога е чувала как звучи размазаното име върху визитната картичка.

Мъжът любезно я пита дали не би искала да остави съобщение, в случай че въпросният джентълмен пристигне по-късно през деня, но Тара се отказва, благодари му за отделеното време и пъха визитката в джоба си.

Върти се известно време из фоайето, чудейки се дали адресът не е сгрешен, макар че информацията, която господин Барис дава, е винаги точна.

— Добър ден, госпожице Бърджис — казва един глас наблизо.

Не е забелязала кога е приближил, но човекът, произношението на чието име тя продължава да не си спомня, стои до рамото й, облечен в обичайния си сив костюм.

— Добър ден — повтаря като ехо Тара.

— Мен ли търсехте?

— Всъщност, да. — Тя започва да обяснява, че я изпраща господин Барис. Бръква в джоба си, но визитката не е там и Тара замръзва объркана.

— Нещо не е наред ли? — пита я мъжът в сивия костюм.

— Не. — Вече не е сигурна дали е взела визитката със себе си, или картончето продължава да си стои върху масичката в салона. — Исках да говоря с вас за цирка.

— Много добре. — Той я чака да продължи, изражението върху лицето му може да бъде изтълкувано като проява на умерен интерес.

Тара прави всичко възможно, за да обясни тревогите си. Казва, че в цирка се случва много повече, отколкото предполагат хората. Съществуват елементи, за които тя не може да намери разумно обяснение. Повтаря някои от нещата, споменала и пред господин Барис. Тревогата от факта, че повече не е сигурна дали изобщо нещо е реално. Колко притеснително е да се погледнеш в огледалото и да видиш все същото лице, непроменено с годините.

Често гласът й замира, трудно й е да изкаже онова, което я вълнува.

Изражението на умерен интерес не се променя.

— Какво точно искате от мен, госпожице Бърджис? — пита я мъжът в сивия костюм, когато Тара приключва.

— Обяснение.

Известно време той я гледа с непроменено изражение.

— Циркът е просто цирк — казва накрая. — Впечатляваща изложба, но нищо повече. Не сте ли съгласна?

Тара кимва, преди да е осмислила отговора си както трябва.

— Бързате ли за някой влак, госпожице Бърджис?

— Да — отвръща тя. Забравила е за влака. Чуди се колко ли е часът, но не може да открие часовник, за да провери.