Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

— Аз самият съм тръгнал към гарата, ще ви придружа, ако не възразявате.

Двамата извървяват заедно краткото разстояние от хотела до перона.

Мъжът в сивия костюм отваря вратата пред дамата. Подхвърля празни забележки за времето.

— Мисля, че ще е във ваш интерес да намерите нещо друго, с което да си запълвате времето — казва той, когато стигат до пероните. — Нещо, което да отвлича мислите ви от цирка. Не сте ли съгласна?

Тара кимва отново.

— Приятен ден, госпожице Бърджис — казва той и докосва периферията на шапката си.

— Приятен ден — повтаря машинално тя.

Мъжът в сивия костюм я оставя на перона и когато тя се обръща след него, за да види в коя посока е поел, сивият костюм не се вижда никъде сред тълпата.

Тара стои до ръба на платформата, чака влака си. Не си спомня да е казвала на господин А. Х. кой влак ще хваща, но независимо от това той я е изпратил до правилното място.

Не може да се отърси от чувството, че е имала да го пита още нещо, но сега не се сеща какво. Всъщност не си спомня много от разговора им, освен впечатлението, че би трябвало да си прекарва времето, заета с нещо друго, че трябва да е някъде другаде, че има други неща, които много повече заслужават вниманието й.

Чуди се какво ли е то, когато погледът й е привлечен от едно сиво петно на отсрещния перон.

Господин А. Х. стои в един тъмен ъгъл и дори от това разстояние и въпреки сянката, Тара е сигурна, че той спори с някого, когото тя не може да види.

Другите хора ги подминават, без дори да погледнат към тях.

Светлината от високите извити прозорци се отмества и Тара вижда с кого спори господин А. Х.

Мъжът не е особено висок, върхът на шапката му сякаш е на едно стъпало под тази на човека със сивия костюм — в началото Тара дори го взема за отражение и си мисли колко е странно, че господин А. Х. спори със собственото си отражение насред някаква гара.

Но другият костюм определено е по-тъмен. Косата на отражението е по-дълга, макар да е в подобен нюанс на сивото.

През парата и тълпата Тара успява да различи ярките петна на дантелените маншети на ризата, тъмните очи, улавящи светлината повече от всяка друга част на лицето на непознатия. Аспектите временно се задържат, после отново изчезват в разкривени сенки, без да остават непроменени за по-дълго от един миг.

Светлината, процеждаща се отгоре, отново се премества и фигурата потрепва — сякаш я вижда през пелена от горещ въздух, докато господин А. Х. се различава сравнително ясно.

Тара пристъпва напред, очите й са заковани върху привидението на отсрещната платформа.

Не вижда влака.

Мюнхен, април, 1895 година

Хер Тийсен винаги изпитва задоволство, когато циркът пристига в родната му Германия, но този път е особено доволен, тъй като шатрите са опънати съвсем близо до Мюнхен и няма да му се налага да си резервира стаи в друг град.

Освен това госпожица Силия Боуен е обещала да го посети. Двамата никога не са се срещали, макар че са си разменяли писма в продължение на години. Сега тя изявява желание да види работилницата му, ако той няма нищо против.

Фридрих отвръща, че разбира се, изобщо не възразява и госпожица Боуен е добре дошла по всяко време.

Въпреки многобройните писма, внимателно картотекирани в офиса му, хер Тийсен не е сигурен какво да очаква, когато гостенката му пристигне.

С удивление открива, че на прага му стои илюзионистката от цирка. Няма как да бъде сбъркана, макар да носи рокля в цвят пепел от рози вместо черно-белите одежди, в които е свикнал да я вижда. Кожата й изглежда по-топла, косата й се вие на меки къдрици, а шапката й няма нищо общо с впечатляващия копринен цилиндър, но той би познал лицето й навсякъде.

— За мен е чест — казва хер Тийсен вместо поздрав.

— Повечето хора не ме разпознават извън цирка — признава Силия, когато той поема ръката й.

— В такъв случай повечето хора са глупаци — отвръща майсторът на часовници, повдига ръката й към устните си и слага лека целувка върху ръкавицата й. — Макар че и аз самият се чувствам глупак, задето през цялото време не съм разбрал коя сте.

— Трябваше да ви кажа — отвръща Силия. — Извинявам се.

— Няма нужда от извинения. Начинът, по който пишехте за цирка, трябваше да ми подскаже, че не сте просто една от многото rêveurs. Познавате всеки ъгъл от него по-добре от мнозина.

— Познавам много от неговите ъгли, но не всичките.

— Значи в цирка съществуват мистерии дори за собствената му илюзионистка? Това е наистина впечатляващо.