Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Лицето й не е като на останалите карти, с които е свикнал — върху него няма купи, спатии, кари и пики. Вместо това се виждат картинки в черно, бяло и нюанси на сивото.

Картинката изобразява рицар на кон — сякаш излязъл от приказките. Конят е бял, а ризницата и оръжието на рицаря — сиви. На фона отзад се виждат тъмни облаци. Конят е застинал в галоп, рицарят се е привел напред на седлото и е измъкнал меча си, сякаш лети към велика битка. Бейли гледа втренчено, чуди се къде ли отива рицарят и какво е значението на картата. Cavalier d’Epées — пише с разкошни букви в долната част на картата.

— Това аз ли трябва да съм? — пита Бейли.

Жената се усмихва, докато събира останалите карти и ги подрежда в равна купчинка.

— Тази карта ще те представлява по време на гледането. Може да означава движение или пътуване. Картите невинаги означават едно и също нещо, променят значението си в зависимост от човека.

— В такъв случай гадаенето сигурно е много трудна работа.

Жената отново се засмива.

— Понякога — признава. — Ще опитаме ли, въпреки това?

Бейли кимва и тя отново разбърква тестето, после разделя картите на три купчини и ги поставя пред него, над картата с рицаря.

— Посочи купчината, към която се усещаш най-силно привлечен — нарежда му тя.

Бейли оглежда всички карти. Едната купчина е по-неравна, другата е по-голяма от останалите две. Очите му продължават да се връщат към дясната купчина.

— Тази — казва и макар да е само предположение, му се струва, че е направил верния избор.

Гледачката кима и смесва трите купчини, като оставя избраната от Бейли най-отгоре. Започва да обръща картите една по една в сложна последователност, някои се застъпват, други са в редица, докато на масата се озовават около дванайсет карти. Лицата на всичките са черно-бели, както лицето на картата с рицаря. Някои картинки са по-опростени, други — по-сложни. Много от тях представят хора в различна обстановка, няколко изобразяват животни, а други няколко — чаши или монети. Има и още мечове. Кристалното кълбо отстрани улавя отражението им и го разтегля.

Известно време гледачката просто гледа картите и Бейли започва да се пита дали жената не чака да й кажат нещо. Струва му се, че се усмихва, но се опитва да го скрие.

— Това е интересно. — Тя докосва една карта с жена с разкошна роба, хванала везни в ръка, и втора, която Бейли не може да види добре, но му се струва, че на нея е нарисуван порутен замък.

— Кое е интересно? — пита той, все още объркан от процедурата. Не познава никакви жени с превръзки през очите, не е посещавал никакви порутени замъци. Дори не е сигурен, че в Нова Англия има такива.

— Предстои ти пътуване — обяснява гледачката. — Виждам много движение. И много отговорности. — Бута една карта, обръща друга и леко смръщва чело, макар на Бейли да продължава да му се струва, че тя се опитва да прикрие усмивката си. Вече му е по-лесно да вижда изражението й през воала, тъй като очите му свикват със светлината на свещите. — Част си от поредица от събития, макар че може би в съответния момент няма да разбираш как действията ти могат да се отразят върху крайния изход.

— Ще направя нещо важно, но първо трябва да отида някъде, така ли? — пита Бейли. Не е очаквал, че гадаенето е толкова неясно. Частта с пътуването обаче, изглежда, ще бъде, за да достави удоволствие на баба си, макар че Кеймбридж не е много далеч.

Гледачката не отвръща веднага. Вместо това обръща друга карта. Този път не скрива усмивката си:

— Търсиш Попет.

— Какво е „попет“?

Гледачката не отговаря, вместо това вдига поглед от картите и любопитно го поглежда.

Бейли усеща как очите й го поглъщат целия — движат се от лицето към шала му и оттам — към шапката му. Той се намества сконфузено на стола си.

— Бейли ли се казваш?

Кръвта се отдръпва от страните на момчето и цялата му нервност и напрегнатост от по-рано се връщат с пълна сила. Трябва да преглътне, преди да събере сили да отвърне шепнешком:

— Да? — Звучи като въпрос, макар да не е напълно сигурен, че това точно е името му.

Гледачката му се усмихва — лъчезарна усмивка, която го кара да разбере, че тя всъщност не е толкова стара, за колкото я е мислел. Може би е само с няколко години по-голяма от него.

— Интересно — повтаря тя. Ще му се да използва друга дума. — Имаме обща позната, Бейли. — Тя поглежда надолу към картите. — Според мен тази вечер си тук, за да я търсиш. Макар да съм трогната, че си решил да посетиш и моята палатка.