— Носиш ли ги със себе си?
Изобел кимва.
— Би… би ли искала да ти предскажа бъдещето?
— Ако нямаш нищо против.
— Нито веднъж не си ме молила за това.
— Обикновено не съм в настроение да научавам каквото и да било за онова, което ме очаква — признава Силия. — Тази вечер обаче изпитвам мъничко любопитство.
Изобел се поколебава, оглежда клиентелата на кафенето — предимно бохеми, отпиващи абсент и спорещи за изкуство.
— Дори няма да забележат — прошепва Силия. — Обещавам.
Изобел отново насочва вниманието си към илюзионистката, после изважда тестето от чантата си; не черно-белите карти от цирка, а оригиналното марсилско тесте, износено и избеляло.
— Тези са прелестни — казва Силия, загледана в бързото движение на картите, щом Изобел започва да ги разбърква.
— Благодаря.
— Само че са само седемдесет и седем.
Ръката на Изобел трепва за миг, но една карта се откъсва от тестето и пада върху масата. Силия я вдига, поглежда бързо към двете чаши върху нея, преди да я върне обратно на Изобел; тя я пъха в тестето и продължава с разбъркването. Картите преминават с лекота от едната й ръка в другата.
— Една от тях е… на друго място — обяснява Изобел.
Силия не я разпитва повече.
Сервитьорката донася ментовия чай и дори не поглежда към картите, преди да се отдалечи.
— Ти ли го направи? — пита Изобел.
— Аз пренасочих вниманието й, да — отвръща Силия, след като леко подухва горещия си чай.
Няма точно това предвид, но невидимият воал, който е опънала над масата, е твърде сложен за обяснение. Както и фактът, че чувството, че някой ги наблюдава, не е изчезнало и това я притеснява.
Изобел престава да разбърква картите и слага тестето с лицето надолу.
Силия цепи картите на три, без да изчаква инструкциите на Изобел, внимателно държи върховете им, докато нарежда трите купчинки в редица.
— Коя? — пита Изобел.
Силия измерва със замислен поглед трите възможности, докато отпива от чая си. След момент посочва към средната купчина. Изобел отново събира тестето, като поставя посочената купчинка най-отгоре.
Картите, които слага върху масата, нямат непосредствена яснота за никоя от двете. Няколко чаши. Два меча. Папесата, загадъчната монахиня.
Изобел едва успява да сдържи внезапното си възклицание, когато обръща Le Bateleur върху вече обърнатите карти. Прикрива го с изкашляне. Силия, изглежда, не забелязва нищо нередно.
— Извинявай — казва Изобел, след като в продължение на един дълъг момент е гледала втренчено в картите. — Понякога ми е нужно повече време, за да разчета значението им както трябва.
— Няма за къде да бързаме — отвръща Силия.
Изобел разпръсква картите из масата, вглежда се в една, после в друга.
— Носиш много тежест върху раменете си. Тежко сърце. Неща, които си загубила. Но вървиш към промяна и откритие. Външни въздействия те тикат напред.
Изражението на Силия не разкрива нищо. Тя гледа картите, от време на време вдига поглед към Изобел, изпълнена с внимание, но и с въздържаност.
— Ти не се… бориш. Това не е точната дума за онова, което искам да кажа, но съществува конфликт с нещо невидимо, нещо тъмно, скрито от теб.
Силия само се усмихва.
Изобел слага нова карта върху масата.
— Но то скоро ще бъде разкрито — добавя.
Това привлича вниманието на Силия.
— Колко скоро?
— Картите не могат да посочат точно, но моментът е много близо. Почти веднага, бих казала.
Изобел слага още една карта. Отново двете чаши.
— Емоция — обяснява. — Дълбока емоция, но ти си само на брега, близо до нея, все още на повърхността, докато тя чака да те погълне.
— Интересно.
— Не мога ясно да определя дали е добра, или лоша, но е… много наситена. — Изобел размества картите по масата, Магьосника и Папесата, заобиколени от жезли с огнени върхове и водни чаши. Пращенето на огъня от камината се слива с трополенето на дъжда по прозорците. — Картите почти се отричат взаимно — след малко казва гледачката. — Сякаш има любов и загуба едновременно, заедно в някаква красива болка.
— Е, това звучи така, че да го очаквам с нетърпение — сухо отбелязва Силия и Изобел се усмихва, вдига очи, но не прочита нищо по изражението на илюзионистката.
— Съжалявам, че не мога да съм по-конкретна. Ако нещо ми хрумне по-късно, ще ти кажа. Понякога трябва да размишлявам доста върху картите, преди да започнат да ми говорят. Тези тук са… не точно неясни, но комплексни, което води до обмислянето на голям брой възможности.
Читать дальше