Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

— Постигането на повече е изморително — протестира Силия. — Мога да контролирам само това, което вече съм създала.

— Не е достатъчно — настоява баща й.

— Кога ще е достатъчно? — пита тя, но не получава отговор и се озовава сама сред звездите.

Навежда се, гребва шепа перленобял пясък и бавно го оставя да изтече между пръстите й.

Сам в стаята си, Марко конструира малки стаички от хартия. Коридори и врати, направени от страници на книги и парчета чертежи, късове тапети и фрагменти от писма.

Изработва стаи, водещи към други, създадени от Силия. Стълби, които се извиват покрай нейните зали.

И оставя отворени пространства за отговора й.

Виена, януари, 1894 година

Офисът е голям, но изглежда по-малък поради количеството вещи в него. Макар преобладаващата част от стените да са изработени от матирано стъкло, то е скрито зад шкафове и полици. Чертожната маса до прозорците е зарината под стриктно подредения хаос от хартии, диаграми и скици. Мъжът с очилата, настанил се зад нея, е почти невидим, слял се със заобикалящата го среда. Звукът от шарещия по хартията молив е също толкова методичен и прецизен, колкото тиктакането на часовника в ъгъла.

На вратата от матирано стъкло се почуква и драскането на молива престава, въпреки че тиктакащият часовник не се повлиява от това.

— Някаква госпожица Бърджис иска да ви види, господине — извиква един асистент през отворената врата. — Казва да не ви безпокоя, ако сте зает.

— Изобщо не ме притеснява — отвръща господин Барис, оставя молива и се надига от мястото си. — Моля ви, поканете я да влезе.

Асистентът се отдалечава от прага и на негово място се появява млада жена в стилна рокля, гарнирана с дантела.

— Здравей, Итън — поздравява го Тара Бърджис. — Извинявам се, че се появявам без предупреждение.

— Няма нужда от извинения, скъпа Тара. Изглеждаш прелестна, както винаги — отвръща господин Барис и я целува по двете страни.

— А ти не си остарял нито с ден — многозначително казва Тара. Усмивката му помръква и той отмества поглед встрани, после отива да затвори вратата зад гърба й.

— Какво те води във Виена? И къде е сестра ти? Толкова рядко ви виждам разделени.

— Лейни е в Дъблин, с цирка — Тара насочва вниманието си към съдържанието на офиса. — Аз… Аз не бях в настроение, затова реших да попътувам малко сама. Посещението при живеещи надалеч приятели, ми се стори подходящо начало. Щях да ти пратя телеграма, но всичко стана малко спонтанно. А и не бях напълно сигурна, че ще съм добре дошла.

— Ти винаги си добре дошла, Тара — уверява я господин Барис. Предлага й стол, но тя не забелязва жеста му, разхожда се сред масите, отрупани с подробни макети на сгради, спира тук-там, за да разгледа по-подробно някой детайл: арка на врата, спирала на стълбище.

— Мисля, че в случаи като нашия е трудно да се види разликата между стари приятели и бизнес съдружници — отбелязва гостенката. — Дали сме от хората, които водят любезни разговори, с цел да скрият някоя обща тайна, или сме нещо повече от това. Този тук е прекрасен — добавя и спира пред макет на сложно изработена отворена колона с часовник, разположен в центъра.

— Благодаря — казва господин Барис. — Още е далеч от крайния вариант. Трябва да изпратя завършените планове на Фридрих, за да започне с работата по часовника. Предполагам, че когато бъде направен в реални размери, ще бъде много по-впечатляващ.

— Имаш ли тук някъде плановете на цирка? — Тара оглежда закачените по стените диаграми.

— Не, всъщност нямам. Оставих ги в Лондон, при Марко. Възнамерявах да запазя копия в архива си, но явно съм забравил.

— А да си забравил да запазиш копия, от който и да е друг твой проект? — Тара прокарва пръст по цялата дължина на шкафовете с дълги тънки полици, всяка отрупана с внимателно подредени книжа.

— Не — отвръща господин Барис.

— Не… Не намираш ли това за странно?

— Не. А на теб странно ли ти се струва?

— Много от нещата в цирка ми изглеждат странни — отвръща Тара, докато пръстите й си играят с дантелата на маншета й.

Господин Барис сяда зад бюрото си и се обляга назад.

— Няма ли най-после да обсъдим за какво си дошла, вместо да танцуваме около него? Никога не съм бил особено добър танцьор.

— От сигурен източник знам, че това не е вярно — възразява Тара и се настанява върху отсрещния стол, въпреки че погледът й продължава да шари из стаята. — Но ще е хубаво да сме директни за разнообразие; понякога се чудя дали някой от нас си спомня как става това. Защо напусна Лондон?