Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Днес той отговаря на едно особено интригуващо писмо. Авторката пише за цирка с удивителни подробности. И писмото й е по-лично от повечето; в него тя изразява размишленията си върху писанията на хер Тийсен и върху вълшебния му часовник с детайли, за чието улавяне са нужни часове наблюдения. Той прочита писмото три пъти, преди да седне на бюрото си и да съчини отговор.

Пощенското клеймо е от Ню Йорк, но подписът не принадлежи на никой от познатите му rêveurs.

„Скъпа госпожице Боуен“, започва той.

Надява се да получи и второ писмо от същата подателка.

Септември-декември 1893 година

Марко пристига в лондонския офис на господин Барис само няколко минути преди уговорената среща и с изненада заварва истинска суматоха в иначе подреденото място — сега то е пълно с наполовина опаковани сандъци и купища кутии. Бюрото не се вижда, заровено под хаоса.

— Наистина ли е станало толкова късно? — пита господин Барис, когато Марко почуква на отворената врата, тъй като не може да влезе поради липсата на празно пространство. — Трябваше да оставя часовника отвън, в един от онези сандъци е. — Той махва към редицата дървени сандъци, наредени до стената, макар да е невъзможно да се разбере дали от някой от тях се чува тиктакане. — А също така имах намерение и да разчистя, за да има откъде да се минава — добавя, бутва настрани няколко кутии и вдига купчина проекти, навити на руло.

— Извинявам се, че ви прекъсвам — казва Марко. — Исках да говоря с вас, преди да напуснете града. Щях да почакам, докато отново се установите на едно място, но реших, че ще е най-добре лично да обсъдим въпроса.

— Разбира се — кимва господин Барис. — Исках да ви дам излишните копия от плановете на цирка. Тук някъде са. — Той разравя купчината чертежи, проверява ги за имена и дати. Вратата на офиса се затваря тихо, без никой да я докосва.

— Може ли да ви задам един въпрос, господин Барис? — пита Марко.

— Разбира се — отвръща господин Барис, все така погълнат от купчината чертежи.

— Колко знаете?

Господин Барис оставя рулото, което в момента държи в ръка, и се обръща, намества очилата на носа си, за да види по-добре изражението на Марко.

— За кое? — пита, когато паузата се проточва прекалено дълго.

— Какво ви е казала госпожица Боуен?

Господин Барис го поглежда любопитно за момент, преди да заговори.

— Вие сте нейният опонент. — Когато Марко кимва, по лицето му се разлива усмивка. — Никога не бих предположил.

— Казала ви е за състезанието.

— Само в най-общи линии — отвръща господин Барис. — Преди няколко години дойде при мен и ме попита как бих реагирал, ако ми признае, че всичко, което прави, е наистина. Отвърнах, че ще трябва да повярвам на честната й дума или да я помисля за лъжкиня, а аз никога не бих се усъмнил, че такава красива дама може да лъже. И тогава тя ме попита какво бих проектирал, ако не трябваше да се съобразявам с такива ограничения като гравитацията, например. Това постави началото на Въртележката, но предполагам, че вече ви е известно.

— Досетих се — признава Марко. — Въпреки че не бях сигурен до каква степен сте замесен съзнателно.

— Намирам се в положение да съм доста полезен, според мен. Вярвам, че илюзионистите наемат инженери, с чиято помощ да направят така, че триковете им да изглеждат като нещо, което в действителност не са. В конкретния случай аз осигурявам обратната услуга — помагам истинската магия да изглежда като умно замислена измама. Госпожица Боуен го нарича „приземяване“, превръщане на невероятното във вероятно.

— Тя има ли нещо общо със Звездния гейзер? — пита Марко.

— Не, Гейзерът е чиста механика — отвръща господин Барис. — Мога да ви покажа структурните планове, ако успея да ги открия в тази бъркотия. Вдъхновен е от посещение на Колумбийската експозиция в Чикаго по-рано тази година. Госпожица Боуен настояваше, че няма начин да внесем каквито и да било подобрения, но аз мисля, че тя има пръст в поддържането му.

— В такъв случай вие самият сте магьосник, господине — покланя се Марко.

— Може би просто правим сходни неща по различен начин — отвръща господин Барис. — След като знаех, че госпожица Боуен има опонент, който се подвизава някъде, си мислех, че той не се нуждае от никаква помощ. Хартиените животни, например, са удивителни.

— Благодаря — казва Марко. — Доста импровизирах с опитите си да измисля палатки, които да не изискват проектиране.