Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

— Затова ли сте тук? За нещо като чертеж?

— Преди всичко исках да се уверя, че сте наясно с играта. Както знаете, мога да направя така, че да забравите за този разговор.

— О, няма нужда от подобни предпазни мерки — енергично поклаща глава господин Барис. — Уверявам ви, че съм в състояние да запазвам неутралитет. Не ми харесва да заемам страна. Ще помагам както на вас, така и на госпожица Боуен толкова, колкото всеки от вас желае, и няма да разкривам нищо пред другия от онова, което вие или тя сте споделили под секрет с мен. Няма да спомена и дума пред когото и да било по въпроса. Можете да ми имате доверие.

Марко изправя една купчина разпръснати кутии, докато обмисля думите му.

— Добре — казва накрая. — Макар да се налага да призная, господин Барис, че съм изненадан от готовността ви да сте част от всичко това.

Господин Барис отвръща през смях:

— Признавам, че от всички нас аз изглеждам най-малко вероятната възможност. Светът се оказа много по-интересно място, отколкото съм си го представял, преди да дойда на онази първа Среднощна вечеря. Дали защото госпожица Боуен умее да вдъхва живот на фигура от въртележка, изработена от плътно дърво, или защото вие сте в състояние да манипулирате паметта ми, или защото самият цирк надхвърля границите на онова, което съм смятал за възможно, дори преди да съм се замислял за вероятността да съществува истинска магия — това не мога да кажа. Но не бих заменил действителността за нищо на света.

— И ще запазите самоличността ми в тайна от госпожица Боуен?

— Няма да й кажа — обещава господин Барис. — Имате честната ми дума.

— В такъв случай ще ви бъда благодарен, ако ми помогнете за едно нещо.

Когато писмото пристига, за момент господин Барис изпитва притеснение, че госпожица Боуен ще се разстрои от обрата на събитията или ще попита кой е опонентът й, тъй като лесно би се досетила, че инженерът вече е запознат с този факт.

Но щом отваря плика, открива вътре бележка, на която пише само: „Може ли да направя някои допълнения?“

Той я информира, че атракцията нарочно е направена така, че да бъде манипулирана от двете страни, следователно илюзионистката може да добавя към нея каквото желае.

Силия върви по коридор, отрупан със сняг, бляскавите снежинки кацат в косата й и полепват по подгъва на роклята й. Тя протяга ръка и се усмихва, докато кристалите се разтапят върху кожата й.

От двете страни на коридора има множество врати и тя избира една в самия край. Докато влиза в стаята, оставя след себе си следа от разтопен от дъха й сняг. Трябва да се наведе, за да избегне сблъсъка с водопада от книги, висящи от тавана, чиито страници се разлистват сами като замръзнали вълни.

Силия прокарва длан по хартията и цялата стая се залюлява леко, докато движението се предава от страница на страница.

Отнема й известно време, за да открие друга врата, скрита зад потънал в сянка ъгъл. Засмива се, когато ботушките й потъват в мекия като пудра пясък, изпълващ стаята пред нея.

Силия стои насред искряща бяла пустиня с блестящо нощно небе, простиращо се във всички посоки. Усещането за безкрайно пространство е толкова зашеметяващо, че тя трябва да протегне ръка пред себе си, за да открие вратата, скрита сред звездите. Когато пръстите й се удрят в солидната повърхност, изненадата й още не е отминала.

Проправя си път покрай стените, обсипани със звезди, опипва периметъра за друг изход.

— Това е отвратително — прозвучава гласът на баща й, въпреки че Силия не може да го види на слабата светлина. — Трябва да работите отделно, а не в това… това позорно деградиращо място. Предупредих те за съвместната работа, тя не е начинът, по който да разкриваш способностите си.

Силия въздъхва:

— Мисля, че е доста умно. Какъв по-добър начин да се състезаваме от това да го правим в една и съща палатка? А и ако трябва да си честен, не можеш да го наречеш сътрудничество. Как мога да си сътруднича с човек, чиято самоличност дори не ми е известна?

Тя улавя само частица от лицето му, докато очите му я гледат строго, после се извръща настрани и връща вниманието си върху стената.

— Е, кое, според теб, е по-добро? — пита Силия. — Стая, пълна с дървета, или стая, пълна с пясък? Знаеш ли даже кои стаи са моите? Започна да става изморително, папа. Опонентът ми очевидно притежава способности, равни на моите. Как изобщо ще успеете да определите победител?

— Това не е твоя грижа — изсъсква баща й по-близо до ухото й, отколкото би й се искало. — Разочарован съм от теб, очаквах нещо по-добро. Трябва да постигнеш повече.