Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Мълвата за тази странност на хер Тийсен се разнася бързо из съответните кръгове и така се поставя начало на традицията всички rêveurs да посещават Le Cirque des Rêves облечени в черно, бяло или сиво, с един-единствен елемент от облеклото в червено: шал или шапка, или — в случай че времето е топло — червена роза, затъкната в ревера или зад ухото. Това също така помага да се забележат други rêveurs и служи като прост сигнал за посветените.

Някои хора разполагат с нужните средства да следват цирка от място на място; съществуват дори и такива, които нямат достатъчно пари, но в резултат на богатото си въображение успяват да си ги набавят и да правят същото като по-богатите си събратя. Не съществува точно определен маршрут, достояние на широката публика. Циркът се придвижва от място на място на всеки няколко седмици, с продължителни почивки от време на време и никой не знае къде ще се появи, докато палатките вече не бъдат опънати в полето край някой град или селце.

Но малък брой избраници са запознати с цирка и неговия начин на функциониране, познават подходящите лица и са уведомени за предстоящите дестинации. Те пък от своя страна уведомяват други rêveurs, в други страни, в други градове.

Най-обичайният метод е индиректният и той действа както лично, така и чрез пощите.

Изпращат се картички. Малки четириъгълни картички, подобни на пощенските, винаги черни от едната страна и бели от другата. Някои използват истински пощенски картички, други предпочитат сами да си ги изработват. В тях се казва единствено следното:

„Циркът пристига…“

И се посочва точното място. Понякога следва и дата, но невинаги. Циркът функционира в приблизителни граници, не чрез точни детайли. Но уведомлението и мястото често са достатъчни.

Повечето rêveurs имат близки бази до домовете си, предпочитат да не пътуват много надалеч. Rêveurs, които наричат Канада свой дом, може да се поколебаят дали да отидат до Русия, но лесно си уреждат продължителни престои в Бостън или Чикаго, докато онези от Мароко могат да пътуват до много дестинации из Европа, но вероятно не и да изминат целия път до Китай или Япония.

Някои обаче следват цирка, където и да ги отведе, благодарение на пари, късмет или услуги от страна на други rêveurs. Но всички са мечтатели, всеки по свой собствен начин, дори онези, които разполагат със средства да посещават цирка единствено когато той дойде при тях, а не обратно. Усмихват се един на друг, щом се забележат. Срещат се в местни кръчми на по питие и раздумка, докато нетърпеливо очакват залеза на слънцето.

Именно тези ентусиасти, тези rêveurs забелязват детайлите на фона на по-голямата картина. Улавят нюансите на костюмите, сложността на табелите. Купуват захарни цветя, но не ги изяждат; вместо това ги увиват в хартия и внимателно ги отнасят по домовете си. Те са предани до смърт на цирка. Пристрастени са към него. Той вълнува дълбоко душите им и те страдат, когато го няма.

Издирват се един друг, тези хора с толкова специфична еднаква настройка на ума. Разказват как са открили цирка, как първите им стъпки там са били като магия. Все едно да попаднеш във вълшебна приказка под завеса от звезди. Разпалено обсъждат колко пухкави са пуканките, колко сладък — шоколадът. Часове наред прекарват в разговори за качеството на осветлението, топлината на големия огън. Седят с питиетата си и се усмихват, подобно на деца, и се наслаждават на факта, че са заобиколени от сродни души, било то и само за една вечер. Когато си тръгват, си стискат ръце и се прегръщат като стари приятели, дори току-що да са се запознали, и когато всеки поеме по своя път, той се чувства по-малко самотен от преди.

Циркът знае за тях и ги цени. Често, когато някой зрител, облечен в черно палто и червен шал приближи до будката за билети, той е пускан вътре, без да плати, или пък му се дават безплатна чаша сайдер или пакет пуканки. Щом артистите го забележат сред публиката, показват най-добрите си номера. Някои rêveurs дълго обикалят из цирка, методично посещават всяка палатка, гледат всяко представление. Други рядко напускат любимите си места; предпочитат да прекарат цялата нощ в Менажерията или в Залата с огледалата. Те са онези, които остават до най-късно, до малките часове, когато повечето зрители са се отправили към леглата си.

Често, точно преди изгрев-слънце, в Le Cirque des Rêves не могат да се видят други цветове, освен дребните алени петна от униформата на мечтателите.

Хер Тийсен получава дузини писма от други rêveurs и отговаря на всичките. Докато някои се задоволяват с едно-единствено писмо и един-единствен отговор, други се впускат в дълга кореспонденция, колекция от продължителни разговори.