Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Незабелязано излиза навън и се вмъква в тъмната библиотека срещу салона. Единствената светлина в библиотеката прониква през цветното стъкло на прозорците, които приличат на прострял се върху стената искрящ залез, изпращащ топлината си на талази към най-близките полици, докато останалата част от помещението тъне в мрак.

— Не мога ли една вечер да се позабавлявам, без да ме преследваш? — прошепва Силия в тъмното.

— Не смятам, че подобни социални сбирки са подходящият начин да си оползотворяваш времето — отвръща баща й.

Светлината на залеза улавя част от лицето му и предната част на ризата му в неправилен червен правоъгълник.

— Няма да ти позволя да ми нареждаш как да прекарвам всеки миг от времето си, папа.

— Губиш фокуса си — отвръща Хектор.

— Не мога да го загубя — отвръща Силия. — Като се изключат новите палатки и украси, аз контролирам активно значителна част от цирка. Който в момента е затворен, в случай че не си забелязал. А колкото по-добре познавам тези хора, толкова по-добре ще мога да манипулирам онова, което вече са направили. В края на краищата, те са неговите създатели.

— Предполагам, аргументът ти е правилен — казва Хектор.

Силия подозира, че баща й се мръщи, въпреки отстъплението му, но е прекалено тъмно, за да е сигурна.

— Но най-добре ще е да запомниш, че нямаш причина да вярваш на никого в онази стая.

— Остави ме на мира, папа — въздъхва Силия.

— Госпожице Боуен? — чува се глас зад гърба й и тя се обръща. С изненада установява, че асистентът на Чандреш стои на прага и я гледа. — Вечерята всеки момент ще започне, така че, ако обичате, може да се присъедините към останалите гости в трапезарията.

— Моите извинения — казва Силия. Очите й се стрелкат към сенките, но баща й е изчезнал. — Размерът на библиотеката привлече вниманието ми. Не мислех, че някой ще забележи отсъствието ми.

— Сигурен съм, че са го забелязали — отвръща Марко. — Макар че и аз съм се забравял в тази библиотека много пъти.

Очарователната усмивка, с която е произнесено признанието, изважда Силия от равновесие, защото тя рядко е виждала от негова страна друго, освен резервирана учтивост в различна степен или прояви на нервност от време на време.

— Благодаря ви, че дойдохте да ме повикате — отвръща тя с надеждата гостите да сметнат за нещо обичайно предполагаемото разглеждане на книги при липсата на нормално осветление.

— Най-вероятно подозират, че сте се изпарили във въздуха — обяснява Марко, докато вървят по коридора. — Аз обаче си помислих, че случаят вероятно не е такъв.

Задържа вратите отворени пред нея, докато я придружава до трапезарията.

Настаняват я между Чандреш и Цукико.

— За предпочитане е пред това да прекараш вечерта в собствената си компания, нали? — пита я Цукико и се усмихва, когато Силия признава, че е права.

Тя се опитва да разшифрова връзката между гостите, докато сервират ястията и когато не е погълната от изключителното качество на храната. Разчита начина, по който общуват, интуитивно отгатва емоциите, скрити зад смеха и разговорите, улавя моментите, в които погледите попадат върху нещо или някого за по-дълго време.

Очите на Чандреш все по-открито се задържат върху красивия му асистент и Силия подозира, че господин Алистър е напълно наясно с този факт, макар да си остава мълчаливо присъствие в ъгъла на стаята.

Трябва да бъдат поднесени три ястия, за да реши със сигурност към коя от двете сестри Бърджис клонят предпочитанията на господин Барис, но когато пристигат артистично аранжираните плата с цели гълъби, подправени с канела, Синия вече знае, макар да не може да каже дали самата Лейни си дава сметка за положението.

Мадам Падва е наричана „танте“ от цялата компания, въпреки че има излъчването по-скоро на матриарх, отколкото на обикновена лелка. Когато Силия се обръща към нея с „мадам“, всички я поглеждат удивено.

— Толкова възпитана за момиче от цирка — отбелязва мадам Падва с игриво пламъче в очите. — Ще трябва да разхлабим малко тези връзки на корсета, ако имаме намерение да те задържим като част от компанията.

— Предполагах, че разхлабването на връзките на корсета ще стане след вечеря — отвръща Силия и предизвиква хор от смехове.

— Ще запазим госпожица Боуен като част от компанията ни, независимо от състоянието на корсета й — намесва се Чандреш. — Запиши това — добавя и махва с ръка към Марко.

— Корсетът на госпожица Боуен е съответно описан, господине — отвръща асистентът и над масата отново избухва смях.