Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Почукването на вратата я изненадва.

— Така ли се каниш да прекараш цялата нощ? — Цукико хвърля поглед към книгата в ръката на Силия.

— Да разбирам ли, че идваш да ми предложиш някаква алтернатива? — отвръща с въпрос Силия.

Жената каучук не я посещава често ей така, без причина.

— Имам покана за едно събиране и си помислих, че може да дойдеш с мен — отвръща Цукико. — Прекарваш твърде дълго време в самота.

Силия прави опит да възрази, но Цукико настоява, взема една от най-хубавите рокли на илюзионистката — една от малкото, които имат някакъв цвят: тъмносиньо кадифе, бродирано с бледо златисто.

— Къде ще ходим?

Цукико отказва да й отговори.

Твърде късно е за театър или балет.

Пристигат пред la maison Лефевр и Силия се засмива.

— Можеше да ми кажеш — обръща се тя към жената каучук.

— Но тогава нямаше да е изненада — отвръща Цукико.

Силия е била само на едно събиране в дома на Чандреш Лефевр — по-скоро на предварителен прием в чест на откриването на цирка, отколкото на истинска Среднощна вечеря. Но въпреки че е посещавала къщата едва няколко пъти между кастинга за илюзионисти и откриването на цирка, тя установява, че вече познава всички гости.

Появата й с Цукико е изненада за останалите, но Чандреш я поздравява топло и тя се озовава в салона с чаша шампанско в ръка, преди да е успяла да се извини за неочакваното си присъствие.

— Погрижи се да осигурят допълнително място на масата за вечеря — казва Чандреш на Марко, преди да разведе Силия из стаята, за да се увери, че наистина се е запознала с всички. На Силия й се струва странно, че той не си спомня.

Мадам Падва е грациозна, както винаги, роклята й с топъл цвят на есенни листа блести на светлината на свещите. Сестрите Бърджис и господин Барис очевидно вече са установили, че и тримата са облечени в различни оттенъци на синьото — непланиран детайл, а роклята на Силия се посочва като доказателство, че синият цвят просто трябва да е на мода.

Споменава се и друг гост, който може да се появи, а може и да не дойде, но Силия не чува добре името му.

Тя се чувства малко не на място сред тази група хора, които се познават от толкова дълго време. Но Цукико се старае да я включва в разговорите, а господин Барис обръща такова внимание на всяка нейна дума, че Лейни започва да го подкача добродушно.

Въпреки че Силия познава господин Барис доста добре, тъй като го е срещала няколко пъти и преди, а и двамата са си разменяли писма, той се преструва впечатляващо сполучливо, че са просто случайни познати.

— Трябваше да станете актьор — прошепва му Силия, след като се уверява, че никой няма да ги чуе.

— Знам — отвръща господин Барис, а в гласа му се долавя искрена тъга. — Колко жалко, че съм се разминал с истинското си призвание.

Силия никога не е говорила надълго и нашироко със сестрите Бърджис — Лейни е по-приказлива от Тара — и тази вечер научава с най-малки подробности заслугите им към цирка. Докато костюмите на мадам Падва и инженерните постижения на господин Барис са очевидни, отпечатъкът, който сестрите Бърджис са оставили върху него, е по-незабележим, въпреки че се е разпрострял върху почти всеки аспект на цирка.

Ароматите, музиката, осветлението. Дори тежестта на кадифените завеси на входа. Погрижили са се всеки елемент да изглежда постигнат с лекота.

— Обичаме да въздействаме върху всички възприятия — обяснява Лейни.

— Но върху някои повече, отколкото върху други — добавя Тара.

— Така е — съгласява се сестра й. — Мирисът често се подценява, а може да бъде изключително въздействащ.

— Безценни са при създаването на атмосфера — Чандреш се присъединява към разговора и сменя празната чаша на Силия с нова, пълна с шампанско. — И двете са направо безценни.

— Трикът е в това — да не личи, че всичко е направено нарочно — прошепва Лейни. — Да се направи така, че изкуственото да изглежда естествено.

— Да се съчетаят всички елементи в едно цяло — довършва Тара.

На Силия й се струва, че двете сестри осигуряват същата услуга и на настоящата компания. Тя се съмнява, че събиранията щяха да продължават толкова дълго след отварянето на цирка без заразителния звънлив смях на сестрите Бърджис. Задават идеалните въпроси, за да поддържат разговора, грижат се да няма отегчителни паузи.

А господин Барис е идеалният контраст — сериозен и внимателен, поддържащ баланса на динамиката на групата.

Някакво движение в коридора привлича погледа на Силия и докато всички останали го отдават на броя на свещите или огледалата, тя веднага разбира каква е причината за него.