Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Започват от Ледената градина, макар че близнаците губят търпение заради бавните стъпки, с които Силия предпочита да обикаля покрай замръзналите дървета. Още преди да са минали и половината разстояние, те започват да я молят да отидат на Въртележката. Карат се кой ще се качи на грифона, но Уиджит отстъпва, когато Силия им разказва историята за лисицата с девет опашки отзад, от което тази фигура изведнъж става по-привлекателната. Още щом слизат долу, започват да мрънкат да се качат отново. За следващото си пътешествие през обръчите на сребърния часовников механизъм са настанени върху една змия и един заек; Силия не иска и да чува възраженията им.

След Въртележката Уиджит поисква нещо за ядене, затова тримата се отправят към двора. Илюзионистката му подава черно-бял хартиен пакет с пуканки, но близнакът заявява, че иска върху тях да има карамел и няма да ги яде без него.

Продавачът, който топи ябълки на клечка в тъмен лепкав карамел, изпълнява желанието му и поръсва малко върху пуканките. Няколко намиращи се наблизо клиенти си поръчват същото.

Попет казва, че не е гладна. Изглежда разсеяна, затова, докато се оттеглят на по-спокойно място встрани от централния двор, Силия я пита дали нещо я тревожи.

— Не искам добрата госпожа да умира — отвръща Попет и леко подръпва полата на илюзионистката.

Силия замръзва на място и протяга ръка да спре Уиджит, който нехае за всичко друго, освен за пуканките си.

— Какво искаш да кажеш, скъпа? — обръща се тя към Попет.

— Ще я заровят в земята — обяснява момиченцето. — Мисля, че това е тъжно.

— Каква добра госпожа? — пита Силия.

Попет смръщва лице, докато мисли.

— Не знам — казва накрая. — Всичките изглеждат еднакво.

— Попет, скъпа — възкликва Силия, дръпва близнаците в един алков и се навежда, за да е лице в лице с момиченцето. — Къде ще заровят тази госпожа? Искам да кажа, къде я видя?

— При звездите — отвръща Попет и се повдига на пръсти, докато сочи нагоре.

Силия извръща поглед към обсипаното със звезди небе, вижда как луната бавно изчезва зад един облак, после връща вниманието си към Попет.

— Често ли виждаш неща при звездите?

— Само понякога. Уидж ги забелязва по хората.

Силия се извръща към Уиджит, който с изцапани шепи тъпче карамелизирани пуканки в устата си.

— Виждаш разни неща, когато погледнеш някой човек ли? — пита го тя.

— Понякога — измърморва той с пълна уста.

— Какви неща?

Уиджит свива рамене.

— Места, на които са били. Неща, които са правили.

Той пъха поредната шепа лепкави пуканки в устата си.

— Интересно — отбелязва Силия. Близнаците и по-рано са й казвали множество странни неща, но това й се струва повече от обикновени детски измислици. — Можеш ли да видиш нещо по мен?

Момченцето започва да я гледа с присвити очи, докато дъвче пуканките си.

— Стаи, които миришат на пудра, и стари дрехи — казва накрая. — Една жена, която не спира да плаче. Някакъв дух, облечен в риза с жабо, те следва навсякъде и… — Уиджит изведнъж млъква и пак се намръщва. — Ти си го накарала да се махне. Вече няма нищо. Как си го направила?

— Някои неща не можеш да видиш — отвръща му Силия.

Уиджит издава долната си устна напред във впечатляващо нацупване, което продължава само до следващата шепа пуканки.

Силия извръща поглед от близнаците към централния двор, където светлините на големия огън обагрят краищата на палатките и хвърлят танцуващи човешки сенки върху раирания брезент.

Огънят никога не изгасва. Пламъците никога не се поколебават.

Не го гасят дори когато циркът се придвижва от едно място на друго. Осветява цялата дължина на влака, докато пътува, безопасно стаен в железния си котел.

Гори без прекъсване от церемониалното му запалване в първата нощ на откриването.

А в момента на запалването му — в това Силия продължава да е сигурна — нещо се бе раздвижило и бе въздействало върху целия цирк и всички в него.

В това число и върху новородените близнаци.

Уиджит се беше родил точно преди полунощ, в края на един стар ден. Попет го беше последвала няколко мига по-късно в новия ден, който току-що бе започнал.

— Попет — Силия отново насочва вниманието си към момиченцето, което си играе с подгъва на жакета си, — ако видиш нещо по звездите и то ти се стори важно, искам да ми кажеш, разбираш ли ме?

Попет кимва сериозно, облаците вълниста червена коса подскачат. Тя се привежда напред, за да зададе въпрос на Силия, очите й са ужасно сериозни: