Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Хер Тийсен благодари, отдръпва се встрани и оглежда визитката. Изработена е от висококачествена хартия. Сребърни букви, гравирани върху черен фон.

Le Cirque des Rêves

Чандреш Кристоф Лефевр, собственик

На гърба е изписан адрес в Лондон. Хер Тийсен слага визитката заедно с билета и спестените франкове в джоба на палтото си и прави първите си стъпки в пределите на цирка.

Започва с разходка наоколо, спокойно разглежда странния дом на своя часовник мечта. Може би сега циркът му се струва познат и удобен именно заради месеците, които е прекарал в работа по него. Монохромната цветова схема, безкрайните извивки на алеите, напомнящи за часовникови елементи… Хер Тийсен с удивление отбелязва колко добре пасва часовникът му на цирка и циркът — на часовника му.

През тази първа нощ той влиза само в няколко палатки, спира да погледа огнегълтачите и танците със саби, пробва от приказния айсвайн в една палатка с надпис „ПИТИЕПРОДАВНИЦА, САМО ЗА ВЪЗРАСТНИ“. Разпитва за виното и човекът зад бара (единственият, който по кратките наблюдения на Фридрих говори само когато го питат, тоест — минимално) го информира, че то е от Канада и цитира годината и мястото на неговото производство.

Хер Тийсен се уморява и си тръгва от цирка напълно омагьосан. Посещава го още два пъти, преди да се върне в Мюнхен, като и двата пъти си плаща билета изцяло.

В Мюнхен сяда и написва писмо до мосю Лефевр, за да му благодари, че е дал такъв прекрасен дом на часовника му и че го е дарил с такова прелестно изживяване, каквото е самият цирк. Надълго и нашироко хвали майсторството, с което е осъществен този грандиозен проект, и отбелязва, че както е разбрал, циркът няма точно определено разписание и маршрут, но изразява надеждите си един ден да дойде и в Германия.

Няколко седмици по-късно получава писмо от асистента на мосю Лефевр, в което се казва, че мосю Лефевр много цени комплиментите на хер Тийсен, особено като се има предвид, че идват от такъв талантлив творец. В писмото се отправят възторжени похвали за качествата на часовника и се отбелязва, че ако някога с него възникнат някакви проблеми, то управата на цирка незабавно ще се свърже с хер Тийсен.

В писмото не се споменава нищо за настоящото местонахождение на цирка, за най-голямо разочарование на хер Тийсен в него няма и думичка за гастрол в Германия.

Хер Тийсен често си мисли за цирка, особено когато работи, и тези мисли започват да оказват влияние върху творбите му. Голям брой от новите му часовници са в черно и бяло, някои на райета, и върху много от тях има елементи от цирка: микроскопични акробати, миниатюрни снежни леопарди, гледачка, която реди едва забележими карти таро на всеки кръгъл час.

Но хер Тийсен се притеснява, че така и не успява да отдаде заслужената почит към цирка с тези часовници.

Кайро, ноември, 1890 година

Макар на близнаците Мъри в по-голяма или по-малка степен да им е позволено да тичат свободно из скритите ъгълчета на онова, което често наричат „кулиси“ — огромно пространство, осеяно с алкови и коридори, където живеят артистите на цирка, — ако искат да излязат навън, в пределите на действащия цирк в работните му часове, те трябва да са придружавани и наглеждани от възрастен. Двамата често протестират на висок глас срещу това правило, но баща им настоява, че всички правила ще се запазят непроменени, докато близнаците не навършат поне осем години.

Уиджит често пита дали тези осем години са общата сума от неговата възраст и от възрастта на сестра му, защото, ако е така, те вече покриват критерия.

Непрекъснато им се напомня, че в нощното им разписание трябва да има някаква структура, тъй като са единствени деца в едно твърде необичайно домакинство.

Засега са под грижите на сменящи се детегледачи и тази вечер задачата се пада на илюзионистката. Не й възлагат често тази роля, въпреки че близнаците са много привързани към нея. Но тази вечер Силия разполага с достатъчно свободно време между представленията, за да прекара с тях няколко часа.

Никой от посетителите на цирка не я разпознава без нейния цилиндър и черно-бялата й рокля — дори онези, които са я гледали на сцената по-рано същата вечер. Ако някой минувач случайно й обърне внимание, то ще е само за да се зачуди как е възможно децата по петите й да се родят с такава червена коса, след като нейната е толкова тъмна. Като се изключи това, за околните тя е просто една млада жена в синьо манто, обикаляща из цирка подобно на всеки друг посетител.