Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

— Не е необходимо да ги разбираш. Трябва да ги следваш. Както вече казах, работата ти е достатъчно добра.

Понечва да си тръгне, но се поколебава.

— Не го прави отново — казва и посочва над рамото на Марко към покрития със скреж прозорец.

После се обръща и излиза.

Символите върху стъклото се разтапят в безсмислени черти.

По средата на деня е, и циркът кротко спи, но Силия Боуен стои пред Въртележката и гледа как черните, белите и сребристите създания прелитат без ездачи пред очите й, провесени на въжета в същите цветове.

— Това нещо не ми харесва — произнася глас зад гърба й.

Хектор Боуен не е нищо повече от едва доловима сянка в слабо осветената палатка. Тъмният му костюм се слива със сенките. Движещата се светлина улавя и изпуска светлата му риза, сивото в косата му осветява неодобрителния му поглед, докато очите му следят въртележката над рамото на дъщеря му.

— Защо? — пита Силия, без да се обръща. — Много е популярна. И в нея е вложен много труд; това би трябвало да има някакво значение, папа.

Подигравателният му смях е само ехо на предишния и Силия изпитва облекчение, задето баща й не може да види усмивката, появила се върху устните й заради мекотата на този звук.

— Нямаше да си толкова безразсъдна, ако не бях… — Гласът му замира заедно с махването на прозрачната ръка до нейната.

— Не ми се сърди — моли го Силия. — Ти сам си причини това, не е моя вината, че не можеш да се върнеш към предишния си образ. И съвсем не съм безразсъдна.

— Колко точно си казала на онзи твой архитект? — пита баща й.

— Толкова, колкото сметнах, че е нужно да знае — отвръща Силия, докато въздухът се раздвижва и сянката приближава до въртележката, за да я огледа внимателно. — Той обича предизвикателствата и аз му предложих да отмести границите дори още по-далеч от обикновено. Господин Барис ли е моят противник? Ще е много нечестно от негова страна да ми построи тази въртележка само за да избегне подозренията ми.

— Не е той — Хектор пренебрежително махва с ръка; дантелата на маншета му пърха като пеперуда. — Макар че подобно нещо едва ли би могло да бъде сметнато за нечестна игра.

— И как така възлагането на идея на един инженер не се вмества в това място, папа? Обсъдих всичко с него, той ми показа дизайна и конструкцията и аз… я доукрасих. Искаш ли да я пробваш? Отива доста по-далеч от обикновеното въртене в кръг.

— Очевидно — отвръща Хектор, вперил поглед в тъмния тунел, в който изчезва редицата от създания. — Но продължавам да не я одобрявам.

Силия въздъхва, отива до края на въртележката, за да потупа по главата един минаващ огромен гарван.

— В цирка вече безброй много елементи са резултат от съвместни усилия — отбелязва тя. — Защо да не мога да накарам този факт да работи в моя полза? Продължаваш да настояваш да правя повече от обичайните си представления, но аз трябва да създам условия това да стане възможно. В този смисъл господин Барис е много полезен.

— Работата в екип само ще те повлече надолу. Тези хора не са ти приятели, те не са важни. А един от тях е твой противник, не го забравяй.

— Знаеш кой е, нали? — пита Силия.

— Имам известни подозрения.

— Но няма да ги споделиш с мен.

— Самоличността на противника ти е без значение.

— За мен е от значение.

Хектор смръщва вежди, очите му наблюдават разсеяните й движения, докато Силия върти пръстена на дясната си ръка.

— А не би трябвало.

— Но противникът ми знае коя съм, нали?

— Сигурно, освен ако не е невероятно глупав. А изобщо не е в стила на Александър да си избира невероятно глупави ученици. Но това няма значение. За теб е най-добре да си вършиш работата, без да се влияеш от противника си и без каквато и да е „работа в екип“, както я наричаш.

Той махва с ръка към въртележката и панделките потрепват, сякаш в палатката е нахлул съвсем лек бриз.

— И защо да е по-добре? — пита Силия. — Как може нещо тук да е по-добро от друго? Как може една палатка да се сравнява с друга? Как изобщо е възможно нещо тук да бъде подложено на критична оценка?

— Това не те засяга.

— Как да постигна отлични резултати в една игра, когато отказваш да ми кажеш правилата?

Съществата от въртележката извръщат глави по посока на застаналия посред тях дух. Грифоните, лисиците и двуногите дракони го гледат втренчено с лъскавите си черни очи.

— Престани веднага — виква Хектор на дъщеря си. Фигурите се връщат към предишното си положение, главите и погледите им сочат напред, но един от вълците изръмжава, докато замръзва в обичайната си поза. — Не се отнасяш към задачата си толкова сериозно, колкото би трябвало.