Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Илюзионистът е излязъл на сцената.

Няколко души, сред които и Бейли, успяват да изръкопляскат, докато зарязалите местата си се връщат обратно, едновременно притеснени и изпълнени с любопитство.

Представлението е непрекъснато. Всички чудеса, които се показват и които Бейли съвсем не може да нарече „трикове“, се преливат едно в друго. Гълъбите често изчезват само за да се появят върху шапки или под столове. Има и черен гарван — прекалено голям, за да е възможно предварително да бъде скрит някъде. Едва след като представлението е продължило известно време, Бейли бавно осъзнава, че поради кръга от столове, както и поради формата на палатката и тясното пространство, няма място за огледала или светлинни илюзии. Всичко се случва на момента, пред очите на всички. Илюзионистката дори превръща джобния часовник на човек от публиката в пясък, а после отново в часовник. В един момент всички столове се издигат на известно разстояние над земята и макар че движението е бавно и сигурно, пръстите на краката на Бейли едва докосват пода и момчето нервно се вкопчва в страничните облегалки.

В края на представлението илюзионистката се покланя и оказва внимание на целия кръг от зрители, а те я аплодират. Докато се върти, тя изчезва. Остават само няколко блещукащи светлинки, ехо от кристалите по роклята й.

Вратата отново се появява в стената на палатката и малобройната публика поема навън. Бейли се влачи последен, хвърля погледи назад към мястото, на което допреди малко е стояла илюзионистката.

Макар преди влизането му в палатката на илюзиите отвън да е нямало нищо, сега той се натъква на друга платформа, много подобна на онази на жената каучук. Но фигурата върху тази платформа не помръдва. Бейли за малко да я вземе за статуя, облечена в бяла рокля, поръбена с кожа, стелеща се на вълни по платформата и надолу към земята. Косата и кожата й — дори миглите й — са бели като скреж.

Но жената се движи. Много, много бавно. Толкова бавно, че момчето не може да регистрира точното движение, а само бавната промяна. Меки снежинки с цветовете на дъгата се сипят по земята, сякаш се ронят, подобно на листата на дърво.

Бейли я обикаля, оглежда я от всеки ъгъл. Очите й го следват, макар че миглите, покрити със скреж, не трепват.

На платформата се вижда малка сребърна табелка, частично закрита от полите на роклята.

На нея пише: „В памет“. Не се уточнява на кого.

1887-1889

Напоследък специалните среднощни вечери са по-малко, защото циркът вече работи както трябва и носи достатъчно приходи, за да се издържа сам, както се изразява Чандреш, скоро след нощта на откриването. Първоначалните конспиратори продължават да се събират от време на време, особено когато циркът изнася представления наблизо, но тези сбирки стават все по-редки.

Господин А. Х. не се появява, макар мястото му на масата да е запазено.

И тъй като тези вечери са единствената възможност за Марко да се среща с учителя си, продължителното отсъствие на Чандреш го дразни.

След цяла година, без какъвто и да е знак, дума или едно-единствено мярване на сивия цилиндър, Марко решава да го посети.

Не знае настоящия адрес на учителя си. Предполага, и с пълно право, че убежището му е само временно и докато го открие, той ще се е преместил на ново, също толкова временно място.

Вместо това Марко надрасква серия от символи върху заскреженото стъкло на прозореца, гледащ към улицата. Използва колоните на отсрещния музей за ориентир. Повечето символи не могат да бъдат различени, освен ако светлината не попадне върху тях под точно определен ъгъл, но събрани заедно, оформят една голяма буква А.

На следващия ден на вратата му се почуква.

Както винаги, мъжът в сивия костюм отказва да влезе в апартамента. Стои в коридора и фиксира Марко с хладния си сив поглед.

— Какво искаш?

— Искам да знам дали се справям добре — отвръща момчето.

Учителят му го поглежда мълчаливо за миг, изражението му е неразгадаемо, както обикновено.

— За момента работата ти е достатъчно добра.

— Така ли ще продължи предизвикателството? — иска да знае Марко. — Всеки от нас ще продължи да манипулира цирка? Колко дълго?

— Осигурен ти е терен за действия — отвръща учителят му. — Представяш способностите си по най-добрия начин и опонентката ти прави същото. Това ще продължи, докато имаме победител. Не е толкова сложно.

— Не съм сигурен, че разбирам правилата — признава Марко.