Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Акробати изпълняват номера на трапец и на въже. Осветяват ги дузина кръгли лампи, закачени за тавана, подобни на планети или звезди.

Няма предпазни мрежи.

Наблюдавате представлението, застанали на опасно място, точно под изпълнителите, от които нищо не ви разделя.

Момичета, облечени в костюми с пера, се въртят на различна височина, придържани от кордели, които направляват с ръце.

Марионетки, контролиращи собствените си конци.

Обикновени столове с крака и облегалки изпълняват ролята на трапец.

Кръгли сфери, напомнящи за птичи клетки, се вдигат и спускат, а в същото време един или повече акробати излизат или влизат в тях, застават отгоре им или увисват на пречките в дъното им.

В центъра на палатката стои мъж, облечен във фрак. Единият му крак е вързан за сребристо въже, ръцете му са сключени на гърба.

Той започва да се движи изключително бавно. Ръцете му се показват отстрани — първо едната, после другата, докато не увиснат под главата му.

Започва да се върти. По-бързо и по-бързо, докато се превръща в неясно петно в края на въжето.

Внезапно спира и полита стремглаво надолу.

Публиката се отдръпва, разчиства петно от гола твърда земя под него.

Не можете да понесете гледката. Но и не можете да отместите поглед встрани.

Тогава падането спира — очите на мъжа се изравняват с очите на хората от публиката. Сребристото въже, което сега изглежда невероятно дълго, продължава да го държи. Цилиндърът не е помръднал от главата му, ръцете му спокойно висят отстрани.

Докато тълпата възвръща спокойствието си, мъжът вдига ръка, облечена в ръкавица, и сваля цилиндъра си.

Пречупва се в кръста и прави драматичен обърнат поклон.

Конкорд, Масачузетс, октомври, 1902 година

Бейли прекарва целия ден в нетърпеливо очакване на залеза, но слънцето сякаш му прави напук и продължава да се движи към хоризонта с обичайната си скорост — скорост, за която Бейли никога по-рано не се е замислял, но днес намира за мъчително бавна. Почти му се иска да е на училище, за да минава времето по-бързо. Чуди се дали да не подремне, но е твърде развълнуван от внезапната поява на цирка, за да е в състояние да заспи.

Вечерята минава както всеки път напоследък — с продължителни епизоди на мълчание, прекъсвани от опитите на майка му за общи разговори и честите въздишки на Каролайн. Майка му споменава цирка или по-точно — множеството от хора, които той ще събере. Бейли очаква мълчанието да се възцари отново, но вместо това Каролайн се обръща към него:

— Не те ли предизвикахме да се промъкнеш там последния път, когато циркът беше тук, Бейли? — Тонът й е любопитен и небрежен, сякаш наистина не си спомня дали подобно нещо се е случвало.

— Какво, през деня ли? — пита майка му.

Каролайн кимва едва забележимо.

— Да — отвръща Бейли тихо, ще му се неловкото мълчание да се върне.

— Бейли — майка му успява да превърне името му в подплатено с разочарование неодобрение.

Бейли не е сигурен защо това изведнъж се превръща в негова вина, след като не той е предизвиквал, а е бил предизвикан, но Каролайн отвръща, преди брат й да успее да протестира.

— О, той не го направи — подмята тя, сякаш вече си спомня инцидента съвсем ясно.

Бейли само свива рамене.

— Е, надявам се, че е така — отвръща майка му.

Мълчанието отново надвисва и Бейли втренчва поглед навън през прозореца, чуди се какво точно може да бъде сметнато за нощ. Мисли, че вероятно ще е най-добре да стигне до портите възможно най-бързо, при първия момент наподобяващ здрач, и ако се наложи — да чака. Краката му, опънати под масата, го сърбят, и той се пита кога ли ще успее да се измъкне.

Вдигането на мръсните чинии отнема цяла вечност, както и помощта, която оказва на майка си при миенето им. Каролайн изчезва в стаята си, а баща му измъква вестника.

— Къде отиваш? — пита майка му, когато го вижда да си слага шала.

— В цирка.

— Не закъснявай много — настоява тя. — Имаш задачи.

— Няма — отвръща Бейли облекчен, задето е пропуснала да му определи вечерен час и е оставила думата „много“ отворена за интерпретации.

— Вземи и сестра си — добавя майка му.

Той чука на открехнатата врата на сестра си единствено защото няма как да излезе от къщата, без да го направи, тъй като погледът на майка му зорко го следи.

— Махай се — виква отвътре Каролайн.

— Отивам в цирка, ако искаш, ела с мен — уведомява я Бейли с равен глас. Вече знае какъв ще е отговорът й.