Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Помещението е малко и интимно. Публиката е толкова скромна, че си остава сбор от индивидуалности, без да се превръща в анонимна тълпа.

Установява, че е в състояние да придаде уникалност на всяко свое представление, като оставя реакцията на публиката да й подскаже каква да бъде следващата й стъпка.

Въпреки че й харесва повече, отколкото е предполагала, Силия е благодарна за кратките промеждутъци, през които остава насаме със себе си. Тъй като наближава полунощ, тя решава да види дали може да открие място, откъдето да наблюдава дискретно запалването на огъня.

Но докато си проправя път към точката, която всички наричат сцена, макар такава да липсва, Силия бързо е погълната от донякъде подредения хаос, причинен от наближаващото раждане на близнаците Мъри.

Няколко артисти и хора от персонала са се събрали и нетърпеливо чакат. Лекарят, когото са довели, сякаш намира ситуацията за странна. Жената каучук се появява и изчезва. Ейдън Мъри кръстосва напред-назад като тигрите си.

Силия се опитва да помогне с каквото може, а помощта й се състои предимно в разнасяне на чаши с чай и откриване на нови творчески способи, с които да убеди околните, че всичко ще бъде наред.

Това толкова много й напомня за успокояването на предишните й клиенти от спиритическите сеанси, че се изненадва, щом някой й благодари по име.

Тихият плач, прозвучал няколко минути преди полунощ, идва като облекчение и е посрещнат с въздишки и поздравления.

И тогава веднага следва нещо друго.

Силия го усеща още преди да е чула аплодисментите, отекващи из двора — отместването, което внезапно обхваща цирка, подобно на вълна.

То преминава през тялото й, предизвиква тръпка, тя плъзва надолу по гръбнака й и почти я събаря на земята.

— Добре ли си? — пита глас зад нея и Силия се обръща.

Цукико я хваща с топлата си ръка, за да й помогне да запази равновесие. Огънчето в усмихнатите очи на жената каучук, което подсказва, че Цукико разбира всичко и с което Силия вече е започнала да свиква, трепка живо.

— Нищо ми няма, благодаря ти — отвръща девойката и се опитва да си поеме дъх.

— Ти си чувствителна натура — казва Цукико. — За чувствителните хора не е необичайно да реагират по-остро на подобни събития.

От съседната стая долита нов плач и се присъединява към първия в нежен хор.

— Избрали са забележителен момент за появата си на бял свят — отбелязва Цукико, като връща темата към новородените.

Силия има сили единствено да кимне.

— Жалко, че пропусна запалването — продължава Цукико. — То също беше забележително.

Докато плачът на близнаците Мъри замира, Силия се опитва да се отърси от чувството, продължаващо да я гъделичка по кожата.

Все още не е сигурна кой е противникът й, но какъвто и ход да е бил направен току-що, той е разтърсващ.

Чувства как целостта на цирка я обгръща, сякаш някой е хвърлил мрежа отгоре му като върху трептяща пеперуда и е уловил всяко движение в ограденото с желязна ограда място.

Чуди се как да отговори.

В нощта на откриването Чандреш Кристоф Лефевр не влиза в нито една палатка. Вместо това броди по алеите, минава през тълпата, обикаля в кръг из двора заедно с Марко, който го следва по петите и си води бележки, когато Чандреш намери нещо, за което да произнесе коментар.

Чандреш наблюдава струпаните хора, забелязва какво ги кара да изберат една или друга палатка. Посочва табела, която трябва да бъде изправена или повдигната по-нависоко, за да я прочетат по-лесно, показва врати, които не се забелязват достатъчно, и други, които са прекалено явни и привличат или твърде малко, или прекалено голямо внимание.

Но това са дребни детайли наистина, допълнителни капки масло за недоловимото скърцане. Не би могло да е по-добре. Хората са доволни. Опашката за билети се извива покрай външната част на оградата. Целият цирк искри от вълнение.

Няколко минути преди полунощ Чандреш застава в края на двора за запалването на големия огън. Избира място, откъдето може да вижда добре както огъня, така и голяма част от публиката.

— Всичко е готово, нали?

Никой не му отговаря.

Обръща се наляво-надясно, но покрай него минават единствено замаяните зрители.

— Марко? — повиква асистента си той, но от младежа няма и следа.

Една от сестрите Бърджис забелязва Чандреш и го приближава, като внимателно си проправя път сред претъпкания двор.

— Здравей, Чандреш — поздравява го тя, когато стига при него. — Нещо не е наред ли?