Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Почти на зазоряване, когато циркът започва да се опразва, разхождат бебетата из двора и около палатките. Очевидно целта е да ги приспят, но те остават будни, очичките им следят светлините, костюмите и райетата на палатките — странно нащрек за очи, които са само на няколко часа.

Затварят бебетата чак когато слънцето изгрява — едно до друго в черната люлка от ковано желязо със завивки на райета, която вече ги очаква, въпреки ранната им поява. Пристигнала е като подарък още преди няколко седмици — от неизвестен благодетел. Семейство Мъри предполагат, че тайнственият изпращач е Чандреш, макар, когато му благодарят за подаръка, той да твърди, че няма ни най-малка представа за какво говорят.

Близнаците харесват доста люлката, независимо от съмнителния си произход.

Впоследствие никой не си спомня кой точно им е измислил прякорите Попет и Уиджит. Както и в случая с люлката, никой не си признава тази заслуга.

Но както обикновено става в такива случаи, прякорите остават.

Лондон, 13 и 14 октомври, 1886 година

Марко прекарва първите няколко часа от откриването, загледан суеверно в часовника си, нетърпелив стрелките му да стигнат полунощ.

Неочаквано ранната поява на близнаците Мъри вече е усложнила програмата му, но ако запалването на големия огън продължи по план, това ще е достатъчно.

Това е най-доброто разрешение, като се има предвид, че след две-три седмици циркът ще е на стотици мили от тук, а той ще е сам в Лондон.

И макар че Изобел може наистина да се окаже полезна, нужна му е по-силна връзка.

Откакто е открил сцената, на която ще се разгърне предизвикателството, не е престанал да се нагърбва бавно с все по-големи отговорности по отношение на цирка. Прави всичко, че дори и повече от онова, което Чандреш иска от него, докато се стига до момент, в който получава пълна свобода във всеки аспект — от одобрението на дизайна на портите до поръчката на брезента за палатките.

Сериозността на обвързването го тревожи. Никога по-рано не е опитвал да се изявява в подобен мащаб, но изглежда няма никаква извинителна причина да не започне играта възможно най-силно.

Огънят ще бъде неговата връзка с цирка, макар да не е сигурен колко добре ще се получи. А при положение че участват толкова много хора, изглежда разумно към мястото на действието да се добави елемент, който да ги защити.

Подготовката беше отнела месеци.

Чандреш охотно го бе оставил да организира запалването, вече го беше преценил като безценен по отношение на планирането на цирка, намесваше се рядко. Махваше с ръка и всички детайли оставаха грижа на Марко.

И най-важното, Чандреш се беше съгласил да запази всичко в тайна. Темата за запалването на огъня бе повдигната по време на една среднощна вечеря, но не бяха взети никакви решения както за съставките, така и за менюто.

Липсваха отговори на въпроса с какво са напоени върховете на стрелите, за да създадат подобен удивителен ефект. Как пламъците са направени така, че да преминават от един жив нюанс към друг.

На онези, които все пак се интересуваха от подобни неща по време на подготовката и репетициите, им беше казано, че разкриването на метода ще развали целия ефект.

Макар че, разбира се, Марко не можа да изрепетира най-важната част.

Достатъчно лесно е да се отдалечи незабелязано от Чандреш в изпълнения с хора двор точно преди настъпването на полунощ.

Той тръгва към кованото желязо, приближава се възможно най-близко до празния казан. Изважда голяма тетрадка с кожена подвързия от джоба на сакото си, точно копие на онази, която е заключена на сигурно място в офиса му. Никой от развълнуваната тълпа не забелязва, когато хвърля тетрадката на дъното на казана. Тя тупва силно, но звукът потъва в околния шум.

Корицата се отваря, разкрива сложно начертаното дърво под обсипаното със звезди нощно небе.

Марко остава близо до извития казан, докато стрелците заемат местата си.

Вниманието му продължава да е фокусирано върху огъня, въпреки че публиката го притиска от всички страни, докато пламъкът преминава през дъга от цветове.

Пада и последната стрела, а Марко затваря очи. Белите пламъци парят, проникват алени през клепачите му.

Силия е очаквала да се чувства като лошо копие на баща си по време на първото си представление, но за нейно облекчение то е много по-различно от спектаклите, които е наблюдавала толкова пъти в безбройните театри.