Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

— Изглежда съм загубил Марко. Странно. Но няма нищо, за което да се тревожим, Лейни, скъпа.

— Тара — поправя го тя.

— Приличате си — казва Чандреш и дръпва от пурата си. — Объркващо е. Двете трябва да се движите в комплект, за да се избягват подобни конфузни ситуации.

— Стига, Чандреш, дори не сме близначки.

— Коя от двете ви е по-голяма тогава?

— Това е тайна — усмихва се Тара. — Вече можем ли да обявим нощта за успешна?

— До момента е задоволителна, но тя тепърва започва, скъпа моя. Как е госпожа Мъри?

— Мисля, че е добре, макар че, откакто чух последните новини, е минал около час и нещо. Според мен ще бъде запомнящ се рожден ден за близнаците.

— Може да се окажат полезни, ако са така неразличими, както ти и сестра ти. Ще ги облечем в допълващи се костюми.

Тара се смее.

— Почакай поне да проходят.

Дванайсетте стрелци заемат позиции покрай неосветения казан, в който ще бъде запален огънят. Тара и Чандреш прекъсват разговора си, за да гледат. Тара наблюдава стрелците, докато очите на Чандреш са насочени към тълпата, чието внимание е привлечено от предстоящото представление. Превръща се в публика, която сякаш също взема участие в хореографията наравно със стрелците. Всичко протича точно както е планирано.

Стрелците пускат стрелите си една по една, пламъците избухват в огромна светеща дъга. Докато часовникът отброява ударите, целият цирк се облива в цвят, дванайсетте прозвънявания вибрират из въздуха.

На дванайсетото отброяване огънят пламва, бял и горещ. Всичко в двора потръпва за момент, шаловете се развяват въпреки пълната липса на вятър, брезентът на палатките затрептява.

Публиката изригва в аплодисменти. Тара се присъединява към тях, а Чандреш се спъва и изпуска пурата си на земята.

— Добре ли си? — пита го Тара.

— Вие ми се свят — отвръща той.

Тара го хваща под ръка, за да му помогне да се задържи на краката си, дръпва го близо до стената на най-близката палатка, встрани от тълпата, която отново се раздвижва и се пръсва във всички посоки.

— Ти почувства ли го? — пита я Чандреш. Нозете му треперят и Тара с мъка го удържа, когато един посетител се блъсва в тях.

— Кое? — пита тя, но Чандреш не отвръща, краката му все още са нестабилни.

— Защо никой не се сети да сложи пейки в двора? — измърморва Тара на себе си.

— Някакъв проблем ли има, госпожице Бърджис? — пита глас зад нея.

Тя се извръща и вижда Марко с бележник в ръка; изглежда й доста притеснен.

— О, Марко, ето къде си бил — казва Тара. — На Чандреш му става нещо.

Тримата започват да привличат погледите на околните. Марко хваща ръката на Чандреш и го дръпва към един по-тих ъгъл; гърбът му е обърнат към двора, за да осигури поне малка защита от любопитните очи.

— Отдавна ли е така? — обръща се Марко към Тара, докато поддържа шефа си.

— Не, стана внезапно — отвръща тя. — Притеснявам се да не припадне.

— Сигурен съм, че не е сериозно — успокоява я Марко. — Вероятно е от горещината. Ще се справя с това, госпожице Бърджис. Не си струва да се притеснявате.

Тара смръщва чело, няма желание да си върви.

— Не е нищо сериозно — повтаря натъртено Марко.

Чандреш гледа в земята, сякаш е изгубил нещо, разговорът като че ли не стига до него.

— Щом настояваш — неохотно отстъпва Тара.

— Той е в добри ръце, госпожице Бърджис — уверява я Марко.

Обръща се, преди тя да е успяла да каже нещо повече, и двамата с Чандреш се отдалечават в тълпата.

— Ето къде си била — възкликва Лейни, изникнала точно до рамото на сестра си. — Търсих те навсякъде. Видя ли запалването на огъня? Нали беше невероятно?

— Наистина — кимва Тара, а очите й продължават да бродят из тълпата.

— Какво има? — интересува се Лейни. — Да не се е случило нещо?

— Какво знаеш за асистента на Чандреш?

— За Марко ли? Не много. От няколко години работи за Чандреш, специализира счетоводство. Преди това е бил студент, мисля. Не съм напълно сигурна какво е учил. Нито пък къде, като се замисля. Не е особено приказлив. Защо питаш? Да не си търсиш поредното тъмнокосо и красиво завоевание?

Тара избухва в смях въпреки подозренията си.

— Не, нищо подобно. Просто любопитство. — Тя хваща сестра си под ръка. — Да вървим да търсим други мистерии.

Хванати, двете си проправят път сред тълпата, обикалят покрай пламтящия огън, в който са вперени очите на още много зрители, омагьосани от танцуващите бели пламъци.

В тази палатка, чийто таван се издига високо над главата ви, атракцията са гимнастици.