Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Създаването на подобно нещо навярно е изключително уморително; уморителна е дори самата мисъл за такова нещо. Почти й се иска баща й да е тук, защото започва да разбира причината, поради която винаги е бил толкова настоятелен по отношение на изграждането на силите и самоконтрола й.

Макар да не е напълно сигурна, че иска да му благодари за това.

А и й харесва да разполага сама с цялото това място, с тази неподвижност и спокойствие, подсладени с приглушения аромат на замръзнали цветя.

Силия остава в Ледената градина дълго след изгрева на слънцето и затварянето на портите на цирка за през деня.

Циркът пристига край Лондон за първи път от известно време насам и следобеда, преди да отвори врати, на вратата на Марковия апартамент се почуква.

Той леко я открехва и вижда, че в коридора стои Изобел.

— Сменил си ключалките.

— Защо не ми каза, че идваш?

— Помислих си, че изненадата ще ти хареса — отвръща Изобел.

Марко не я пуска вътре, а в продължение на няколко секунди я оставя да го чака в коридора, преди да се върне, хванал цилиндър в ръка.

Следобедът е хладен, но слънчев, и той я води да я почерпи с чай.

— Какво е това? — пита приятелката си, спрял очи върху китката й.

— Нищо — отвръща Изобел и дръпва маншета на ръкава си надолу, за да скрие от погледа му гривната от внимателно сплетени кичури от нейната и неговата коса.

Той не разпитва повече.

Въпреки че Изобел никога не се разделя с гривната, когато вечерта се връща в цирка, плетеницата липсва. Изчезнала е от китката й, сякаш никога не е била там.

Лион, септември, 1889 година

Хер Фридрих Тийсен е на почивка във Франция. Той често отдъхва там през есента, тъй като е голям почитател на виното. Избира си район в провинцията и обикаля из него седмица-две, посещава лозя и събира бутилки отлежало вино, които изпраща обратно в Мюнхен.

Хер Тийсен се е сприятелил с неколцина френски винари и е направил часовници за повечето от тях. По време на сегашното си пътуване посещава един такъв свой приятел, за да му поднесе почитанията си и да опита последната реколта. Докато пият по чаша бургундско, винарят подхвърля, че Фридрих може би ще хареса цирка, опънал шатрите си на една поляна край града, на няколко мили от тук. Твърде необичаен цирк, работи само през нощта.

Но винарят смята, че онова, което най-силно ще заинтригува хер Тийсен, е часовникът на цирка — сложен механизъм в черно и бяло, разположен току зад главните порти.

— Напомня ми за твоето изкуство — отбелязва винарят и махва с чаша към стенния часовник над бара във формата на каскада от гроздове, вливаща се в бутилка, която се пълни с вино, докато стрелките на циферблата, точно копие на марката на винарната, отброяват секундите.

Хер Тийсен е заинтригуван и след като вечеря рано, слага шапката и ръкавиците си и поема в описаната от приятеля му посока. Не е трудно да се ориентира накъде да върви, тъй като редица граждани са тръгнали към същото място, а щом веднъж излязат от града и се озоват в полето, няма как да не забележат цирка.

Той сияе. Това е първото впечатление, което хер Тийсен придобива от Le Cirque des Rêves от половин миля разстояние, когато още дори не знае името му. Върви към него в тази хладна вечер през френските поля, привлечен като пеперуда от пламък.

Когато хер Тийсен най-сетне пристига пред портите, отвън се е събрала значителна тълпа, но въпреки това пак би забелязал часовника си — дори да не е информиран за местоположението му. Той се издига срещу будката за билети, точно зад портите от ковано желязо. Ей сега ще удари седем часът и майсторът се спира да погледа, като пропуска опашката за билети пред себе си. Един арлекин изважда седма топка сякаш от въздуха, а опашката на дракона потрепва и часовникът отмерва седем спокойни удара, едва доловими сред шумотевицата на цирка.

Хер Тийсен е доволен. Часовникът изглежда в идеално състояние и е очевидно, че е отлично поддържан, въпреки че е навън, под въздействието на природните стихии. Чуди се дали не се нуждае от по-силно лаково покритие и му се ще да му бяха казали, че ще го държат отвън, когато му го поръчваха, макар в момента да изглежда като нов. Погледът му не се отмества от часовника, докато чака своя ред за билет. Колебае се дали да не се опита да се свърже с господин Барис по въпроса — ако все още пази лондонския му адрес в папките си в Мюнхен.

Идва неговият ред и хер Тийсен дава точната сума на продавачката на билети, млада жена в черна рокля и дълги бели ръкавици, която изглежда по-подготвена за елегантна вечер в операта, отколкото за нощна продажба на билети в цирк. Докато му подава билета, той пита — първо на френски, после на английски, понеже тя не го разбира добре — с кого би могъл да се свърже във връзка с часовника. Жената не отвръща, но очите й светват, когато хер Тийсен се представя като човека, отговорен за направата на сложния механизъм. Въпреки протестите му, тя му връща франковете заедно с билета и след кратко ровене в една малка кутийка, изважда визитка.