Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

И не забелязва очите, които го гледат втренчено от сенките.

1891-1892

Хер Фридрих Тийсен получава картичката по пощата — безличен плик сред сметките и бизнес кореспонденцията му. В писмото няма нито бележка, нито писмо, само картичка — черна от едната страна и бяла от другата. Отпред със сребърно мастило е напечатано „Le Cirque des Rêves“. На белия фон на гърба с черни ръкописни букви е написано:

Двайсет и девети септември, в покрайнините на Дрезден, Саксония.

Хер Тийсен едва сдържа радостта си. Обажда се на клиентите си, за рекордно кратко време завършва часовниците, които вече е започнал, и си наема временно апартамент в Дрезден.

Пристига там на двайсет и осми септември и прекарва целия ден в обиколки из покрайнините на града, като се чуди къде точно ще опъне шатрите си циркът. Няма никакви признаци за скорошната му поява, само въздухът е леко наелектризиран, макар хер Тийсен да се съмнява, че друг, освен него може да го усети. Чувства се специално почетен заради предварителното известие.

На двайсет и девети септември той прекарва целия ден в сън, предвкусвайки предстоящата безсънна нощ. Рано следобед излиза от апартамента, за да намери нещо за ядене, а из улиците вече се разнася новината: през нощта в западните покрайнини на града се е появил някакъв странен цирк. Огромно нещо, с раирани палатки, разправят, когато хер Тийсен стига до кръчмата. Невиждано досега. Хер Тийсен си замълчава по въпроса, наслаждава се на царящите около него вълнение и любопитство.

Малко преди залез-слънце часовникарят се отправя на запад. С лекота открива мястото, защото отвън вече се е насъбрала многобройна тълпа. Докато чака с останалите, той се чуди как циркът успява да се появи толкова бързо. Сигурен е, че полето, на което в момента са опънати шатрите така, сякаш винаги са си били там, е било празно по време на обиколката му предишния ден. Циркът просто се е материализирал ей така, от нищото. „Като магия“, дочува думите на някого и ги намира за много подходящи.

Портите най-сетне се отварят и хер Фридрих Тийсен има чувството, че се завръща у дома след дълго отсъствие.

Прекарва почти всяка нощ там, а през деня седи в апартамента или в кръчмата с чаша вино и дневник пред себе си. Описва цирка. Страница след страница описания, впечатления, преди всичко — за да не ги забрави, но също и за да улови нещо от цирка и да го запечата върху хартията. Нещо, към което винаги да се връща.

Често разговаря за цирка с приятелите си по чашка. Един от тях е редактор в градския вестник и след известна доза убеждаване и няколко чаши вино, той успява да склони хер Тийсен да му покаже дневника си. След една-две чашки бърбън изтръгва позволение да публикува извадки от писанията му във вестника.

Циркът си тръгва от Дрезден в края на октомври, но редакторът от вестника спазва думата си.

Статията е посрещната добре и е последвана от втора, а после и от още една.

Хер Тийсен продължава да пише и през следващите месеци някои от статиите му са поместени и в други немски вестници, а накрая са преведени и отпечатани в Швеция, Дания и Франция. Една със заглавие „Нощи в цирка“ стига дори до лондонски вестник.

Именно тези статии правят от хер Тийсен неофициален лидер, главатар на най-страстните последователи на цирка.

Някои от тях се докосват до Le Cirque des Rêves чрез статиите, докато други се усещат свързани с автора им веднага щом започнат да четат думите му, изпълват се с афинитет към човека, усетил цирка по същия начин, по който и те самите: като нещо прекрасно и уникално.

Някои го издирват и при последвалите срещи и вечери се заформя нещо като клуб, като общество на любителите на цирка.

Титлата rêveurs — мечтатели — възниква на шега, но оцелява, защото е много подходяща.

На хер Тийсен му харесва невероятно много да е заобиколен от сродни души от цяла Европа, че и от по-далечни страни, които неспирно обсъждат цирка. Той записва историите на други rêveurs, за да ги включи в статиите си. Изработва за съратниците си малки часовници, изобразяващи любимите им действия или представления. (Един от тези часовници е истинско чудо от миниатюрни акробати, летящи във въздуха, закачени за панделки, и е направен за млада жена, прекарваща по-голямата част от времето си в цирка именно в огромната палатка на акробатите, вперила поглед нагоре.)

Той дори някак неволно въвежда нова мода сред мечтателите. По време на една вечеря в Мюнхен, където мнозина от присъстващите са от райони в близост до дома му, въпреки че rêveurs има и в Лондон, и в Париж, и в безброй други градове по света, хер Тийсен отбелязва, че когато посещава цирка, предпочита да е облечен в черно палто, за да се слее по-добре с обкръжаващата го действителност и да се чувства като част от нея. Но заедно с палтото носи и яркочервен шал, за да се откроява на фона на цирка — като напомняне, че дълбоко в сърцето си е само зрител, наблюдател.