Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Промяната става от деколтето и се разлива надолу по цялата дължина, подобно на мастило. Зелената коприна се превръща в черна като нощта.

Марко ахва. Чандреш и мадам Падва се обръщат при този звук — точно навреме, за да видят как пълзящото черно избледнява и става снежнобяло в долната част на полата, докато не изчезнат всички следи, че роклята някога е била зелена.

— Е, това прави работата ми къде-къде по-лесна — отбелязва мадам Падва, макар да не може да прикрие задоволството в погледа си. — Но ми се струва, че косата ти е един тон по-светла за тази черно-бяла комбинация.

Силия тръсва глава и кестенявите й къдрици потъмняват и стават почти черни — лъскави и абаносови като крилете на гарвана й.

— Забележително — отбелязва Чандреш сякаш на себе си.

Силия само се усмихва.

Чандреш тръгва към сцената, изкачва стъпалата на две крачки. Оглежда роклята на Силия от всички страни.

— Може ли? — пита, преди внимателно да докосне плата.

Силия кимва. Коприната без съмнение е черна и бяла, а там, където двата цвята се преливат, е нежно сива; отделните нишки се виждат с просто око.

— Какво стана с баща ви, ако не възразявате срещу любопитството ми? — интересува се Чандреш, без да отмества вниманието си от роклята.

— Не възразявам — казва Силия. — Един от фокусите му не протече съвсем така, както го беше планирал.

— Много жалко — Чандреш отстъпва назад. — Госпожице Боуен, бихте ли се заинтересували от една уникална възможност за работа?

Той щраква с пръсти и Марко приближава с бележника си. Спира на няколко стъпки от Силия, погледът му се мести от роклята към косата й и обратно, като се задържа за доста време по средата.

Преди Силия да отговори, гарванът, все още кацнал на балкона, изграчва, любопитно наблюдаващ сцената долу.

— Момент — отвръща Силия.

Вдига ръка с деликатен жест. Гарванът отново надава грак, разперва огромните си крила, полита, набира скорост и се спуска към сцената. Приближава с голяма скорост, гмурка се надолу, лети право към Силия и докато приближава, не трепва и не се отклонява, нито забавя скоростта си. Чандреш уплашено отскача назад, почти пада върху Марко, когато птицата се удря с все сила в Силия сред силния вятър, създаден от крилата му.

И после изчезва. Не остава нито едно перо и Силия отново е облечена в черния си жакет с бухналите ръкави, закопчан върху черно-бялата рокля.

Застанала пред мястото на оркестъра, мадам Падва започва да ръкопляска.

Силия се покланя и вдига ръкавиците си от пода.

— Идеална е — Чандреш измъква пура от джоба си. — Направо идеална.

— Да, господине — съгласява се Марко зад гърба му, а тефтерът в ръката му леко потрепва.

Илюзионистите във фоайето започват да недоволстват, когато им благодарят за изгубеното време и любезно ги отпращат.

Лондон, април 1886 година

— Прекалено добра е, за да я държим навън сред тълпата — казва Чандреш. — Тя трябва да разполага със собствена палатка. Ще подредим столовете в кръг или нещо от този род, за да може публиката да е в центъра на действието.

— Да, господине — отвръща Марко, като си играе с тефтера си, прокарва пръсти по страниците, които само до преди няколко минути са били птичи криле.

— Какво ти става? — пита Чандреш. — Блед си като платно. — Гласът му отеква из празния театър. Двамата са сами на сцената, мадам Падва е излязла да изпроводи госпожица Боуен навън, като се възползва от възможността да я отрупа с въпроси за рокли и прически.

— Добре съм, господине — отговаря Марко.

— Изглеждаш ужасно — настоява Чандреш и дръпва от пурата си. — Върви си у дома.

Марко го поглежда изненадано.

— Господине, трябва да приключа с работата по едни документи — протестира той.

— Ще го направиш утре, имаш достатъчно време за подобни неща. Танте Падва и аз ще поканим госпожица Боуен на чай у нас, а документите и разните там детайли ще оправим по-късно. Почини си или пийни нещо, или направи каквото обикновено правиш в такива случаи. — Чандреш махва разсеяно с ръка, димът от пурата му се извива на кълбета нагоре.

— Щом настоявате, господине.

— Настоявам! И ни отърви от онези хора във фоайето. Няма нужда да гледаме цял куп костюми и пелерини, когато вече сме открили нещо далеч по-интересно. И твърде привлекателно, смятам, ако предпочитанията на някого вървят в тази насока.

— Точно така, господине — отвръща Марко, а по пребледнялото му лице плъзва червенина. — В такъв случай, до утре. — Той кима, почти се покланя, преди грациозно да се извърне и да се отправи към фоайето.