Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

— Номер двайсет и три — Марко проверява числото в списъка.

Всички погледи се извръщат, когато момичето става и пристъпва напред.

Марко я гледа, докато приближава към него. В началото е объркан, но после объркването му е заместено от съвсем друго чувство.

Отдалеч може да каже, че девойката е красива, но когато тя приближава достатъчно, за да го погледне в очите, красотата й — формата на лицето, контрастът на косата върху кожата — прераства в нещо повече.

Тя е сияеща. За момент, докато двамата се гледат един друг, той забравя за какво е тук, нито пък си спомня защо девойката му подава листче, на което с неговия собствен почерк е изписан номерът двайсет и три.

— Насам, моля — успява да изрече, докато взема талончето и задържа отворената врата пред непознатата.

Тя се покланя съвсем леко и още преди вратата да се е затворила зад гърбовете им, във фоайето се разнася оживено шушукане.

Театърът е масивен и богато украсен, с амфитеатрално разположени редове от тапицирани седалки с червен плюш. Оркестър, мецанин и балкон, издигащи се от празната сцена в алена каскада. Празен е, с изключение на двамата души, седнали на десетина реда от сцената. Чандреш Кристоф Лефевр се е разположил с опънати крака върху предната седалка. Мадам Ана Падва е вдясно от него, потиска прозявката си, докато вади часовник от чантата си.

Марко се появява иззад кулисите и излиза на сцената, а плътно зад него е девойката в зелената рокля. Прави й знак да застане в центъра, неспособен да отдели очи от нея, докато я представя на почти празния театър.

— Номер двайсет и три — обявява той, преди да слезе по няколкото стъпала между завесата и оркестъра. И да се настани в края на първия ред, опрял писалка върху отворения си бележник.

Мадам Падва вдига поглед, усмихва се и пъха часовника си обратно в чантата.

— Е, какво е това? — пита Чандреш, без да отправя въпроса конкретно към някого.

Момичето не отвръща нищо.

— Това е номер двайсет и три — повтаря Марко, като поглежда към бележника си, за да се увери, че не греши.

— Ние провеждаме прослушване за илюзионисти, мое мило момиче — обяснява Чандреш доста високо и гласът му отеква в пустата зала. — Фокусници, магьосници и така нататък. В момента не се нуждаем от красиви асистентки.

— Аз съм илюзионистка, господине — отвръща момичето. Гласът й е нисък и спокоен. — Тук съм за прослушването.

— Така — казва Чандреш и намръщено оглежда девойката от главата до петите.

Тя стои напълно неподвижно в средата на сцената, търпелива, сякаш е очаквала подобна реакция.

— Нима виждаш нещо нередно в това? — обръща се мадам Падва към Чандреш.

— Не съм напълно сигурен, че е редно — отвръща той, без да откъсва замислен поглед от момичето.

— След всичките ти приказки за жената каучук?

Чандреш замълчава, но продължава да наблюдава момичето на сцената, което, макар да е сравнително елегантно, не изглежда нищо особено.

— Онова е друга работа. — Това е единственото, което успява да измъдри той в отговор.

— Стига, Чандреш — срязва го мадам Падва. — Трябва поне да я оставим да ни покаже на какво е способна, преди да спорим дали е редно, или не да има жена илюзионист.

— Но ръкавите й са твърде широки, така че може да крие нещата в тях — протестира Чандреш.

В отговор момичето разкопчава жакета си и безцеремонно го пуска в краката си. Зелената й рокля е без ръкави и без презрамки, раменете и ръцете й са напълно голи, с изключение на дългата сребърна верижка около шията й, на която изглежда, е закачен медальон. После девойката сваля ръкавиците си и ги хвърля върху смачкания си жакет. Мадам Падва поглежда многозначително към Чандреш, който отвръща с примирена въздишка:

— Много добре. Започвайте. — Той махва леко към Марко.

— Да, господине — отвръща Марко и се обръща към момичето: — Имаме няколко предварителни въпроса преди началото на практическата демонстрация. Как се казвате, госпожице?

— Силия Боуен.

Марко записва името й в тефтера си.

— А как е артистичният ви псевдоним?

— Нямам такъв.

Марко си отбелязва и този детайл.

— Къде сте се изявявали професионално?

— Никога досега не съм го правила.

При тези думи Чандреш е на път да я прекъсне, но мадам Падва го спира.

— В такъв случай при кого сте се обучавали? — пита Марко.

— При баща ми, Хектор Боуен — отговаря Силия. Млъква за момент, преди да добави: — Макар че той вероятно е по-известен като Просперо Магьосника.