Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

— Това! — повтаря Чандреш и махва към Цукико. — Това е точният вкус, който циркът трябва да оставя у зрителя. Необичаен, но въпреки това красив. Провокативен, но елегантен. Присъствието й тук тази вечер е истински късмет. Просто трябва да я имаме, няма да се задоволя с нищо по-посредствено. Марко, донеси стол за дамата.

Слагат стол за Цукико и тя с объркана усмивка се присъединява към групата около масата.

Последвалият разговор включва повече творчески изкушения от всяко стандартно предложение за работа, с няколко отклонения по темата за балета, съвременната мода и японската митология.

След пет блюда и огромно количество вино Цукико позволява да бъде убедена да приеме поканата за изнасяне на представление в един все още несъществуващ цирк.

— Добре тогава — казва Чандреш. — Вече сме решили въпроса с жената каучук. Това е началото.

— Не трябва ли да привлечем повече от една? — пита Лейни. — Цяла палатка, като онази за акробатите?

— Глупости — отвръща Чандреш. — По-добре един перфектен диамант, отколкото цяла торба с дефектни камъни. Ще я направим гвоздея на програмата, ще я сложим на двора или нещо от този род.

За момента въпросът се смята за приключен и по време на десерта и последвалите го напитки единствената тема, която се обсъжда, е самият цирк.

Цукико си тръгва и дава на Марко визитка. Скоро се превръща в част от задължително присъстващите на Цирковите вечери и често изнася представлението си преди или след вечеря, за да не се разсейват гостите по време на хранене.

Остава си любимка на Чандреш, често споменаван критерий за това, което трябва да бъде циркът.

Мюнхен, 1885 година

Хер Фридрих Тийсен е изненадан в работилницата си в Мюнхен от неочакван посетител — англичанин на име Итън Барис. Господин Барис признава, че от известно време се опитва да го открие — по-точно, от мига, в който се възхитил от известните часовници с кукувици на Тийсен — и че бил насочен към правилното място от местен магазинер.

Господин Барис иска да знае дали хер Тийсен ще се заинтересува от изработването на специален часовник. Хер Тийсен е затрупан с работа и казва това на господин Барис, като посочва за доказателство полицата с множество варианти на традиционния часовник с кукувица — от най-прости и изчистени до най-сложни и отрупани с орнаменти.

— Не съм сигурен, че ме разбрахте, хер Тийсен — отвръща господин Барис. — Става дума за изработването на идеален екземпляр, на нещо много любопитно. Вашите часовници са впечатляващи, но онова, което искам да ви поръчам, ще бъде наистина изключително, das Meisterwerk, шедьовър. Парите не са никакъв проблем.

Заинтригуван, хер Тийсен разпитва за особеностите и детайлите. Научава съвсем малко. Някои ограничения по отношение на размера (макар че часовникът все пак ще е доста голям) и това, че ще е боядисан единствено в бяло, черно и в нюанси на сивото. Като се изключи всичко това, конструкцията и украсата ще са изцяло негово дело. Артистичен лиценз, както се изразява господин Барис. Единствената конкретна описателна дума, която използва, е „нереален“.

Хер Тийсен се съгласява и двамата си стисват ръцете. Господин Барис обещава да поддържа контакт и няколко дни по-късно в ателието пристига плик, в който има огромна сума пари, писмо с датата, до която часовникът трябва да е готов — след няколко месеца, — и адрес за доставка в Лондон.

Изработката на часовника отнема на хер Тийсен по-голямата част от тези месеци. Той почти не работи върху нищо друго, но това е напълно възможно, като се има предвид сумата, която е получил. Прекарва цели седмици в изработването на дизайна и механиката. Наема асистент да върши по-грубата работа, но с всички детайли се занимава лично. Хер Тийсен обича детайлите, обича и предизвикателствата. Балансира целия дизайн върху онази конкретна дума, използвана от господин Барис. Нереален.

Завършеният часовник е невероятен. На пръв поглед изглежда като всеки друг часовник — доста голям, черен, с бял циферблат и сребърно махало. Очевидно е, че е добре изработен, със сложна резба в краищата и идеално боядисано лице, но все пак — просто часовник.

Това обаче е само докато не го навиеш. Преди да започне да тиктака, махалото се залюлява равномерно и непоколебимо. И после, после часовникът се превръща в нещо друго.

Промените са бавни. Първо се сменя цветът на циферблата: от бял става сив, после пред него започват да минават облаци, които изчезват, щом стигнат до отсрещната страна.