Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Марко изпуска писалката си.

— Просперо Магьосника ли? — Чандреш смъква крака от предната седалка и се привежда напред, впил поглед в Силия, сякаш вижда напълно различен човек. — Баща ви е Просперо Магьосника?

— Беше — уточнява Силия. — Той… почина миналата година.

— Съжалявам за загубата ви, скъпа — намесва се мадам Падва. — Но кой, за бога, е Просперо Магьосника?

— Само най-великият илюзионист на своето поколение — обяснява Чандреш. — Преди години го наемах винаги когато можех да се докопам до него. Абсолютно брилянтен, напълно омагьосваше всяка публика. Никога не съм виждал някого, който да може да се сравнява с него, никога.

— Той би бил доволен, ако можеше да чуе това, господине — намесва се Силия, а очите й се отправят за секунда към завесите встрани от сцената.

— Казвал съм му го, макар че не съм го виждал от много време. Преди няколко години двамата се напихме до смърт в една кръчма и тогава той започна да обяснява как трябва да се промени обликът на театъра като цяло, как границите трябва да бъдат надхвърлени, как трябва да се измисли нещо по-изключително. Цялото това начинание със сигурност би му се харесало. Много жалко. — Той въздиша тежко и поклаща глава. — Е, започвайте тогава — добавя, обляга се назад и измерва Силия с поглед, в който се чете значителен интерес.

Марко, стиснал отново писалката в ръка, се връща към списъка си с въпроси.

— С-способна ли сте да се изявявате, без да разполагате със специална сцена?

— Да — отвръща Силия.

— Могат ли фокусите ви да се наблюдават от всички ъгли?

Силия се усмихва.

— Търсите човек, който да изнася представления сред тълпата? — обръща се тя към Чандреш.

Той кима.

— Разбирам — казва Силия.

После, с огромна лекота, все едно изобщо не е мърдала от мястото си, вдига жакета си от сцената и го кара да полети към седалките, където, вместо да падне за пореден път, дрехата се изправя в цялата си дължина и се сгъва сама. С едно мигване на окото гънките коприна се превръщат в лъскави черни пера, огромни плющящи криле и е невъзможно да се каже кога точно жакетът е престанал да бъде дреха и се е превърнал в гарван. Гарванът се извива над седалките от червено кадифе и се издига към балкона, където започва да кръжи.

— Впечатляващо — казва мадам Падва.

— Освен ако не го е скрила в онези гигантски ръкави — промърморва Чандреш.

Силия приближава към Марко.

— Може ли да ми услужите с това за момент? — сочи тя към тефтера му.

Младежът се поколебава, преди да й го подаде.

— Благодаря — казва тя и се връща в центъра на сцената.

Едва поглежда към въпросите, изписани с прецизния почерк на асистента, преди да хвърли бележника нагоре във въздуха, където той се преобръща няколко пъти и разветите му страници се превръщат в бял гълъб, разперил криле и полетял из залата. Гарванът, кацнал на балкона, изграчва към новата птица.

— Ха! — възкликва Чандреш, както заради появата на гълъба, така и заради изражението, изписало се върху лицето на асистента му.

Гълъбът се спуска към Силия и каца леко на протегнатата й напред ръка. Тя погалва крилете му и после отново го пуска да лети. Птицата се издига само на няколко сантиметра, преди крилете й отново да се превърнат в листа и тефтерът да започне да пада стремглаво надолу. Силия го улавя с една ръка и го връща на Марко, чието лице е с няколко тона по-бяло от преди.

— Благодаря — усмихва се Силия.

Младежът кима разсеяно, като отбягва погледа й и бързо се оттегля в ъгъла си.

— Чудесно, просто чудесно — отбелязва Чандреш. — Това би могло да ни свърши работа. Това определено би могло да ни свърши работа. — Той става от мястото си и тръгва между седалките, после спира и започва да кръстосва замислено пред мястото за оркестъра.

— Трябва да измислим в какво да я облечем — извиква му мадам Падва от мястото си. — Имаме само модели на официални костюми. Предполагам, че една рокля, подобна на тази, с която е в момента, би била подходяща.

— Какъв костюм ви устройва? — пита Силия.

— Трябва да се съобразяваме с цветова схема, скъпа — обяснява мадам Падва. — Или по-точно казано — с липсата на такава. Нищо, освен черно и бяло. Макар че върху теб една черна рокля би изглеждала твърде погребално.

— Разбирам — кима Силия.

Мадам Падва става и отива при Чандреш. Прошепва нещо в ухото му и той се обръща да й отговори, като за момент отмества очи от Силия.

Никой не я гледа, с изключение на Марко, докато тя стои неподвижна върху сцената и чака търпеливо. И тогава много бавно роклята й започва да се променя.