Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

— Тази вечер съм ви поканил, защото започвам един проект, едно начинание, както бихте се изразили. Вярвам, че това начинание ще допадне на всички ви, както и че всеки от вас по своя уникален начин ще допринесе към планирането му. Помощта ви, която е изцяло доброволна, ще бъде високо оценена и добре компенсирана.

— Престани да увърташ и ни кажи направо каква е новата ти игра, Чандреш, скъпи — прекъсва го мадам Падва, като поклаща чашата си с бренди. — Някои от нас не стават по-млади. — Едната сестра Бърджис потиска смеха си.

— Но разбира се, танте Падва. — Чандреш й се покланя. — Новата ми игра, както така удачно я нарече, е цирк.

— Цирк ли? — усмихнато вдига вежди Лейни Бърджис. — Това е страхотно!

— Нещо като карнавал ли? — опитва се да уточни леко объркания господин Барис.

— Нещо повече от карнавал — отвръща Чандреш. — Всъщност, нещо повече и от цирк — нещо като цирк, но такъв, какъвто никой досега не е виждал. Не една огромна шатра, а множество палатки, във всяка ще тече отделно представление. Без слонове и клоуни. Не, нещо много по-изискано. Нищо обичайно. Напълно различно — уникално изживяване, пир за сетивата. Theatrics sans theater, театри в театъра — забавление, докосващо всички сетива. Ще унищожим предположенията и дълбоко насадените схващания за това какво представлява циркът и ще го превърнем в нещо съвсем различно, в нещо ново. — Той прави жест към Марко и младежът опъва навитата на руло хартия, като притиска краищата й с преспапиета и случайно попаднали му предмети като череп на маймуна и затворена в буркан пеперуда.

В плановете преобладават скиците, заобиколени с бележки. Те разкриват само фрагменти от идеи: кръгове с палатки, централна променада 1.

Отстрани са надраскани списъци с възможните атракции или дейности, някои са задраскани или оградени в кръг. Гадателка. Акробати. Илюзионист. Жена каучук. Танцьори. Гълтачи на огън.

Сестрите Бърджис и господин Барис се навеждат над скиците, прочитат всяка бележка, докато Чандреш обяснява. Мадам Падва се усмихва, но не помръдва от мястото си и продължава да отпива от брендито си. Господин А. Х. също не става, изражението му е непроницаемо и непроменено.

— Проектът е в начална фаза, ето защо ви моля за идеи и участие в развитието му. Нуждае се от стил, елегантност. Гениалност в постройката и структурата му. Да бъде пропит със загадъчност, с мистериозност. Убеден съм, че вие сте подходящите хора за задачата. Ако някой не е съгласен, може да напусне, но най-смирено ви моля да не споменавате нито дума за това пред когото и да било. Предпочитам тези планове да бъдат напълно секретни, поне засега. В края на краищата, на този етап съм много чувствителен. — Чандреш дръпва продължително от пурата си и бавно изпуска дима навън, преди да обобщи: — Ако свършим нещата както трябва, без съмнение циркът ще заживее свой собствен живот.

Приключва и в кабинета се възцарява мълчание. За един дълъг миг в стаята се чува единствено пращенето на огъня. Гостите се споглеждат, всеки очаква друг да отговори.

— Може ли да ми дадете молив? — пита господин Барис.

Марко му подава и архитектът започва да рисува, като превръща грубата скица на цирка в структура със сложен дизайн.

Гостите на Чандреш остават в дома му до пукването на зората, а когато най-сетне си тръгват, в кабинета има три пъти повече диаграми, планове и бележки, отколкото при пристигането им — разпръснати и забодени наоколо като карти на неизвестно съкровище.

Ню Йорк, март 1885 година

Съобщението във вестника гласи, че Хектор Боуен, по-познат като Просперо Магьосника, широко известен шоумен и илюзионист, е починал на петнайсети май в дома си от остра сърдечна недостатъчност.

Авторът се спира върху работата и творческото му наследство. Посочената възраст на мъртвия е неточна, но малцина от читателите улавят този детайл. В кратък параграф на края се споменава, че Просперо е оставил седемнайсетгодишна дъщеря, някоя си госпожица Силия Боуен. Тази цифра е по-точна. Също така има и обява, че погребението ще бъде частно, но всички желаещи да изразят съболезнованията си могат да изпратят писмата си чрез адреса на един от местните театри.

Картичките и писмата се събират, слагат се в торби и се отнасят в дома на семейство Боуен — къща, която вече прелива от подходящи за тъжния случай букети и цветни аранжировки. Ароматът на лилиите е задушаващ и когато Силия установява, че повече не може да го понася, превръща всички цветя в рози.