Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Вторият гост е господин Итън Барис, известен инженер и архитект. Има вид на човек, който е влязъл в погрешната сграда и би се чувствал повече у дома си в някой офис или банка с тихия си маниер и очилата си със сребърни рамки. Косата му е внимателно сресана, за да прикрие факта, че е започнал да оплешивява. Господин Барис е срещал Чандреш само веднъж, на един симпозиум по древногръцка архитектура. Поканата за вечеря е неочаквана за него; господин Барис не е от хората, които по принцип са канени на необичайни среднощни сбирки — че дори и на най-обикновени нощни събирания, ако трябва да сме честни, — но смята, че е неучтиво да откаже на Чандреш. Пък и освен това винаги е искал да хвърли един поглед в къщата на домакина си, за която в средите на колегите му, занимаващи се с интериорен дизайн, се носят легенди.

В мига, в който пристига, установява, че държи чаша шампанско в ръка и си разменя любезности с бивша примабалерина. Решава, че късните нощни сбирки всъщност доста му допадат и че за в бъдеще трябва да им се наслаждава по-често.

Сестрите Бърджис пристигат заедно. Тара и Лейни правят от всичко по малко. Понякога са танцьорки, понякога — актриси. Веднъж — дори библиотекарки, но това е тема, която биха дискутирали единствено под силното въздействие на специфични субстанции. В последно време са развили нещо като консултантски бизнес. Дават съвети по всякакви въпроси — от любовни връзки и финанси до пътешествия и обувки. Тайната им (която също биха дискутирали единствено под силното въздействие на гореспоменатите специфични субстанции) е в силно развитата им наблюдателност. Забелязват всеки детайл, не пропускат дори най-дребните нюанси. И ако Тара случайно изпусне нещо, Лейни ще го улови (и обратното).

По-приятно им е да разрешават хорските проблеми чрез предположения, отколкото сами да вършат цялата работа. Така е по-удовлетворяващо, твърдят те.

Двете сестри си приличат: имат едни и същи кестеняви коси на вълни и огромни блеснали очи с лешников цвят, които ги правят да изглеждат по-млади, отколкото са в действителност — не че някоя от тях би признала реалните си години или би разкрила коя от двете им е по-възрастна. Носят модерни рокли, които не са еднакви, но красиво се допълват, като едната кара да изпъкват качествата на другата.

Мадам Падва ги поздравява с оттренирана липса на интерес, която пази за красиви млади създания, но отношението й към двете сестри се затопля, когато те ентусиазирано се впускат да хвалят прическата, бижутата и роклята й. Господин Барис установява, че до известна степен е зашеметен и от двете, макар да е възможно замайването му да се дължи на виното. Малко му е трудно да разбира силно изразения им шотландски акцент, ако сестрите изобщо са шотландки. В което той не е напълно сигурен.

Последният гост пристига малко преди началото на вечерята, точно когато останалите сядат покрай масата и чашите им се пълнят с вино. Той е висок мъж на неопределена възраст с неопределени черти. Облечен е в искрящ от чистота сив смокинг. Подава цилиндъра и бастуна си на входа, както и визитната си картичка, на която е изписано името му: „Господин А. Х…“ Докато сяда, кима любезно на останалите гости, но не казва нито дума.

Чандреш се присъединява към групата точно в този момент, следван плътно по петите от асистента си Марко — красив младеж с удивителни зелени очи, който бързо привлича вниманието на сестрите Бърджис.

— Неслучайно съм ви поканил тук — започва Чандреш, — за което, сигурен съм, сте се досетили и сами. Както и да е, става дума за бизнес въпрос, а както съм установил от личен опит, подобни теми се дискутират най-добре на пълен стомах, затова ще оставим официалния разговор за след десерта.

Той махва едва забележимо на един от сервитьорите и първото ястие е внесено под ниския тежък звук, отекващ дванайсет пъти из цялата къща.

Разговорът е приятен и се лее със същата лекота като виното. Дамите са по-приказливи от господата. Всъщност, мъжът в сивия костюм едва обелва по някоя и друга дума. И въпреки че малцина са се срещали и по-рано, когато се стига до разчистването на чиниите след основното ядене, plats principaux, един страничен наблюдател би решил, че се познават от цяла вечност.

Привършват с десерта — няколко минути преди два часа сутринта, — и Чандреш става и се изкашля.

— Ако бъдете така любезни да ме последвате в кабинета за кафето с бренди, ще пристъпим към обсъждането на бизнеса. — Той кима на Марко, който се измъква безшумно навън и после се присъединява към групата на горния етаж, натоварен с големи тефтери и навити на руло хартии. Кафето и брендито са поднесени и гостите се разполагат по диваните и креслата около пращящия огън в камината. След като запалва пурата си, Чандреш започва реч, натъртвайки на подходящите места с умишлено изпуснати кълбета дим.