Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Ако гостенка се поинтересува от конкретно ястие, ако попита откъде идва някоя хапка, подправка или вкус, който не може да определи (защото дори и онези с най-рафинираните небца никога не са в състояние да идентифицират всеки един от множеството вкусове), тя не получава задоволителен отговор.

Чандреш просто отбелязва, че „рецептите са готварска тайна и аз не мога да откажа на майсторите си готвачи правото да ги запазят единствено за себе си.“ Любопитната гостенка се връща към мистериозното блюдо пред себе си, а понякога подхвърля, че каквито и да са тайните, храната е наистина впечатляваща, и продължава да се чуди откъде идва даден вкус, докато дълбоко замислена поглъща поредната хапка.

Разговорите са запазени за времето между две сервирания.

Истината е, че Чандреш предпочита да не знае всички съставки и да не разбира всички техники. Твърди, че подобно невежество придава живот на всяко ястие, превръща го в нещо повече от най-обикновена комбинация от продукти. „Ах! — възкликва веднъж един от гостите, когато темата се подхваща за пореден път. — Предпочитате да не виждате зъбчатите колелца на часовника, за да определяте времето максимално добре.“

Десертите винаги са зашеметяващи. Бонбони от шоколад и карамел, горски плодове, преливащи от кремове и всевъзможни видове ликьор. Торти с невъзможна височина, банички, по-пухкави от памук. Смокини, обилно напоени с мед, украсени със захарни фестони и цветя. Гостите често отбелязват, че са прекалено красиви, прекалено впечатляващи, за да се осмелят да посегнат към тях, но винаги намират начин да се справят.

Чандреш никога не разкрива идентичността на готвачите си. Според един от слуховете е отвлякъл и заключил в кухнята си кулинарни гении от целия свят, където с помощта на неизвестни на никого средства ги кара да задоволяват и най-дребните му прищевки. Някои предполагат, че храната се внася отвън, от най-добрите лондонски ресторанти, на които се плаща допълнително, за да стоят отворени до среднощ. Конкретно този слух често завършва със спорове относно методите, чрез които топлата храна се запазва топла, а студената остава студена; никога не стигат до задоволително заключение, но в резултат спорещите страшно огладняват.

Независимо от произхода си, храната е винаги изключително вкусна. Обстановката в трапезарията (или в трапезариите, в зависимост от големината на сбирката) е също толкова изключителна, колкото и останалата част от къщата: издържана е в наситено червено и златно, с произведения на изкуството, събрани от всички кътчета на земното кълбо и изложени във всяко празно ъгълче. Навсякъде сияят блестящи полилеи, както и безброй свещи, за да бъде светлината не ярка, а дълбока, топла и искряща.

Често се организират разнообразни развлечения с танцьори, илюзионисти, екзотични музиканти. По-интимните вечери обикновено протичат под акомпанимента на личната пианистка на Чандреш — красива млада жена, която не спира да свири през цялата нощ и никога не казва и една дума на когото и да било.

Вечерни партита като всички останали, но превърнали се в нещо друго, в нещо необичайно и дразнещо любопитството заради специалната атмосфера и късния час. Чандреш има вродена слабост към необичайното и любопитното; той разбира силата на атмосферата.

През тази конкретна нощ Среднощната вечеря е в сравнително тесен кръг — на нея са поканени само петима гости. И не става дума само за социална сбирка.

Първа (след пианистката, която вече свири) пристига мадам Ана Падва, пенсионирана румънска примабалерина, близка приятелка на покойната майка на Чандреш. Още като дете той започва да я нарича танте Падва, продължава да използва това обръщение и до ден-днешен. Тя е царствена особа, зад чиято напреднала възраст още прозират грацията на танцьорка и безупречният й стил. Именно чувството за стил е основната причина, поради която възрастната дама е тук тази вечер. Ана Падва е приятелка на естетиката и се радва на набито око за модата — едновременно уникална и желана; именно модата я подсигурява със значителен доход след прекратяването на танцовата й кариера.

Както вестниците твърдят, тази жена може да сътвори истинска магия с дрехите. Чародейка. Мадам Падва не обръща особено внимание на тези коментари, макар често да се шегува, че с достатъчно количество коприна и твърд метален корсет би могла да направи така, че дори Чандреш да бъде взет за най-модерна дама.

Тази вечер мадам Падва е облечена в черна копринена одежда, бродирана на ръка със сложни мотиви на разцъфнали черешови клонки — нещо средно между кимоно и рокля. Сребристата й коса е вдигната нагоре и е закрепена с миниатюрна черна клетка, обсипана със скъпи камъни. Около шията й се вие наниз от кръгли червени рубини — някой би си помислил, че гърлото й прилича на прерязано с нож. Цялостният ефект е леко мрачен и невероятно елегантен.