Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

— Няма нищо, ела с мен. — Момичето го хваща със своята облечена в бяла ръкавица длан и го задърпва надолу по една алея. Докато вървят през палатките, не казва нищо друго. Стигат до един ъгъл, непознатата го кара да спре и двамата остават неподвижни в продължение на минута. Когато отваря уста да попита какво чакат, момичето просто допира пръсти до устните си, за да му направи знак да мълчи, а няколко секунди по-късно продължават напред.

— Можеш ли да се провреш между решетките?

Бейли кимва. Момичето рязко завива по една алея, която той дори не е забелязал, и ето че отново е срещу оградата, зад която се шири полето.

— Излез оттук — казва му момичето. — Няма да имаш проблеми.

Тя помага на Бейли да се провре между решетките, които сякаш са се стеснили в тази част на оградата. Той се озовава от външната страна и се обръща, за да застане с лице срещу непознатата.

— Благодаря ти — казва.

Не може да измисли нищо друго.

— Моля — отвръща момичето. — Но трябва да внимаваш повече. Не бива да влизаш тук през деня. Смята се за нахлуване в чужд имот.

— Знам, съжалявам — кимва Бейли. — Какво означава „обезкървен“?

Момичето се усмихва.

— Означава да ти източат всичката кръв. Но не мисля, че в действителност го правят.

Тя се обръща и потегля надолу по алеята.

— Чакай! — вика й Бейли, макар да не знае какво иска от нея.

Момичето се връща при оградата. Не казва нищо, само чака да чуе какво има да й казва.

— Аз… Трябва да отнеса нещо със себе си — обяснява той и веднага щом изрича тези думи, съжалява.

Челото на момичето се смръщва, докато очите му го гледат втренчено през решетките.

— Да отнесеш нещо със себе си? — повтаря тя.

— Да. — Бейли вперва поглед в очуканите си кафяви обувки, после в белите й ботушки от другата страна на оградата. — Беше предизвикателство — добавя с надеждата, че тя ще го разбере.

Момичето се усмихва. Прехапва долната си устна за секунда и се замисля, после сваля едната си ръкавица и му я подава през решетките. Бейли се колебае.

— Няма нищо, вземи я — казва непознатата. — Имам цяла кутия.

Бейли поема бялата ръкавица и я пъха в джоба си.

— Благодаря ти.

— Няма защо, Бейли — отвръща момичето.

Този път, когато се обръща да си върви, той не казва нищо и непознатата изчезва зад ъгъла на една раирана палатка. Бейли остава на мястото си още дълго време, преди да прекоси обратно полето. Стига до дъба, а в клоните му няма никого; само на земята се вижда голяма купчина жълъди, а слънцето клони към залез.

Чак към средата на пътя си към къщи Бейли осъзнава, че никога не е споменавал името си пред момичето.

Лондон, февруари 1885 година

Организирането на партита в полунощ е традиция в la maison на мосю Лефевр. Възникнали са просто като внезапно хрумване в резултат на хроничното безсъние, от което страда Чандреш, и заради необходимостта от спазване на работното време на театрите, в комбинация с дълбоката вътрешна непоносимост към традиционния етикет на повечето вечерни партита. Има доста места, откъдето се поръчва храна в късните часове, но никое от тях не задоволява вкуса на Чандреш.

Така че той се зае да организира богати вечери с много блюда, а първото се сервира в полунощ. Винаги точно в полунощ, в мига, в който високият часовник във фоайето започне да отброява дванайсетте удара, на масата се слагат първите чинии. Според Чандреш това внася някакво усещане за церемониалност. Най-ранните Среднощни вечери представляват малки интимни сбирки с приятели и колеги. С течение на времето те стават по-чести и по-екстравагантни, а накрая се превръщат в нещо като сензация за нестандартния свят. Представителите на определени кръгове жадно копнеят да се сдобият с покана за някоя от Среднощните вечери на Чандреш.

Тези партита са селективни. Макар че понякога присъстват около трийсет човека, често броят им се свежда само до пет. Обикновено гостите са между дванайсет и петнайсет. Кухнята е изключителна, независимо колко души са дошли.

Чандреш никога не осигурява меню за събиранията. Някои подобни партита — ако изобщо може да се намерят такива, които да бъдат сметнати за подобни — разполагат с менюта от скъпа хартия, изписани с калиграфски почерк, в които всяко блюдо се описва най-подробно или просто се изреждат интригуващи названия.

Но Среднощните вечери сами по себе си са обвити в мистерия и Чандреш е установил, че липсата на меню или на карта на кулинарния маршрут засилва тази мистериозност. На масата се поднасят блюдо след блюдо, някои се разпознават лесно — като яребици, заешко или агнешко, сервирани върху бананови листа, печени в ябълки или гарнирани с череши, накиснати в бренди. Други са по-загадъчни, скрити под сладки сосове или пикантни супи; непознати видове месо, увити в кори за баница и глазури.