Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Птици, прилепи и пеперуди висят напълно неподвижни във въздуха, сякаш закачени за невидими конци. Не се чува шумолене на хартиени крила. Никакво движение.

Други създания седят на земята до краката на Бейли, в това число една черна котка, приклекнала, готова за скок, до една сребърна лисица. Има и по-големи животни. Зебра с контрастни резки. Полегнал лъв със снежна грива. Бял елен с дълги рога.

До елена стои мъж в тъмен костюм.

Мъжът е почти прозрачен, подобно на призрак или отражение в стъкло. Части от костюма му по-скоро приличат на сенки. Бейли ясно вижда елена през ръкава на сакото му.

Чуди се дали и този човек не е продукт на въображението му, когато непознатият поглежда към него. Очите му са изненадващо ясни, въпреки че е трудно да определи цвета им.

— Помолих я да не те праща насам — казва мъжът. — Макар че това е най-прекият път.

— Кой сте вие? — пита го Бейли.

— Казвам се Марко. А ти трябва да си Бейли.

Момчето кима.

— Ще ми се да не беше толкова млад — подхвърля Марко. В гласа му се долавя тъжна нотка, но Бейли е все още погълнат от призрачния му вид, за да обърне особено внимание на този факт.

— Мъртъв ли сте? — пита той и приближава още малко. Със смяната на ъгъла за момент Марко изглежда почти плътен, после отново става прозрачен.

— Не точно.

— Цукико каза, че е единственият жив човек тук, който знае какво се е случило.

— Подозирам, че госпожица Цукико невинаги казва истината.

— Приличате на дух. — Бейли не може да се сети за по-добро описание.

— Ти също ми приличаш на дух, така че кой от двама ни е истински?

Бейли няма представа как да отговори на този въпрос, затова пита за първото нещо, което му идва наум.

— Онзи цилиндър на двора ваш ли е?

За негова изненада Марко се усмихва.

— Да. Загубих го, преди да се случи всичко, така че си остана там.

— Какво точно се е случило?

Марко замълчава, преди да отговори:

— Историята е много дълга.

— Така каза и Цукико — кимва Бейли. Чуди се дали ще открие Уиджит — той би могъл да му разкаже всичко както трябва.

— Значи в този случай е била искрена — отбелязва Марко. — Цукико възнамеряваше да ме заключи в големия огън. Причината за това е много дълга за обяснение, а ние не разполагаме с достатъчно време. Така или иначе, в плана настъпи промяна, която доведе до сегашната ситуация. Разпаднах се на атоми и после отново се събрах в едно по-малко концентрирано цяло.

Марко протяга ръка и Бейли посяга да я докосне. Пръстите му преминават през нея, без да срещнат особена съпротива, но въпреки това съпротива съществува, ала тя е по-скоро под формата на впечатление, че в пространството има нещо, макар и не достатъчно плътно.

— Това не е илюзия или трик — уверява го Марко.

Бейли смръщва замислено чело, но след миг кимва. Попет му е казвала, че няма нищо невъзможно, и той осъзнава, че започва да се съгласява с нея.

— Не влизам в такъв пряк контакт със заобикалящата ме среда като теб — продължава Марко. — От моя гледна точка ти и всичко наоколо сте също толкова безплътни. Може би друг път ще имаме шанс да го обсъдим по-подробно. Ела с мен. — Марко се извръща и поема към задната част на палатката.

Бейли го следва по виещата се покрай животните пътека. Трудно му е да намери място, където да стъпи, макар Марко да се плъзга пред него с далеч по-голяма лекота.

Бейли залита, когато заобикаля прострялата се фигура на една полярна мечка. Рамото му се удря в замръзнал във въздуха гарван. Птицата пада на земята с пречупени криле.

Преди Бейли да е успял да каже нещо, Марко посяга надолу, вдига гарвана и го завърта в ръцете си. Раздвижва счупените криле и бръква в тялото на птицата, врътва нещо, при което се разнася цъкане. Гарванът извръща глава и надава остър механичен грак.

— Как успявате да ги докоснете? — пита Бейли.

— Все още се опитвам да разбера логиката на взаимодействието ми с физически обекти — обяснява Марко, размърдва крилете на гарвана и слага отпуснатото му тяло на протегнатата си ръка. Птицата разперва хартиените си пера, но не успява да полети. — Може би има нещо общо с факта, че аз съм ги направил. Елементите от цирка, в чието създаване съм взел участие, изглеждат по-лесни за докосване.

Гарванът отскача от огромна купчина с извита опашка, покрита с хартиени люспи, която изглежда някога е била дракон.

— Невероятни са — казва Бейли.

— Просто хартия и механизми, обгърнати в сравнително проста магия. И ти би могъл да го постигнеш с малко практика.