Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

— Съжалявам — отвръща Силия.

Бейли не е сигурен на кого от двамата говори илюзионистката.

— Няма за какво да съжаляваш — успокоява я Марко.

Силия се хваща здраво за ръката му.

— Какво ще стане с вас двамата, ако циркът… изчезне? — пита Бейли.

— Честно казано, не съм напълно сигурна.

— Нищо хубаво — измърморва Марко.

— Какво да направя? — чуди се Бейли.

— Да завършиш нещо, което аз започнах — казва Силия. — Аз… аз постъпих доста импулсивно и изиграх погрешно картите си. А сега трябва да се погрижим и за големия огън.

— За големия огън ли? — пита Бейли.

— Мисли за цирка като за машина — съветва го Марко. — Големият огън е един от неговите двигатели.

— Трябва да се случат две неща — обяснява Силия. — Първо, големият огън трябва да бъде запален отново. Това ще… даде енергия на половината цирк.

— А другата половина? — пита Бейли.

— Това е по-сложно — отвръща Силия. — Източникът на енергия за другата половина нося в себе си. И трябва да го прехвърля на теб.

— О!

— Тогава ще го носиш ти. През цялото време. Ще бъдеш тясно свързан с цирка. Може да го напускаш, но не за продължително време. Не знам дали ще си в състояние да го предадеш на друг. Този източник ще е твой. Завинаги.

Едва сега Бейли осъзнава колко огромна е отговорността, която го молят да поеме.

Не е като да прекараш няколко години в Харвард. Отговорността е дори по-голяма от тази за семейната им ферма.

Той поглежда към Марко, после към Силия и от погледа й разбира, че ако реши да си тръгне, тя няма да го спре, независимо от последствията за цирка.

Сеща се за цял куп въпроси, но никой от тях няма кой знае какво значение.

Вече знае отговора.

Направил е избора си още на десетгодишна възраст, под едно друго дърво; обвързал се е с него чрез жълъдите, предизвикателствата и една бяла ръкавица.

Винаги би избрал цирка.

— Ще го направя. Ще остана. Ще направя каквото трябва.

— Благодаря ти, Бейли — тихо казва Силия. Думите, отекнали в ушите му, изтриват и последните следи от притеснение у него.

— Наистина — казва Марко. — Мисля, че трябва да го скрепим с договор.

— Абсолютно необходимо ли е? — пита Силия.

— В момента не съм склонен да се съглася само с устно споразумение — признава Марко.

За момент Силия се намръщва, но после кима в знак на съгласие и Марко внимателно пуска ръката й. Тя запазва равновесие и изражението на лицето й не трепва.

— Искате да подпиша нещо ли? — пита Бейли.

— Не точно — отвръща Марко.

Той сваля сребърния пръстен от дясната си ръка, гравиран с надпис, който момчето не може да разчете на замиращата светлина. Марко вдига ръка към клонката над главата си и прокарва пръстена през пламъка на една от свещите, докато среброто заблестява, бяло и горещо.

Бейли се чуди чий ли може да е този пламък.

— Преди три години си пожелах нещо пред това дърво — признава Марко, сякаш прочел мислите на Бейли.

— И какво е било желанието ви? — пита момчето с надеждата, че не е преминал границите на позволеното.

Марко не отговаря. Вместо това свива длан около нажежения пръстен и поднася юмрука си на Бейли.

Той посяга колебливо, очаква пръстите му да преминат през ръката на Марко, както по-рано.

Но вместо това среща съпротивление — ръката е почти плътна. Марко се навежда напред и прошепва в ухото на момчето:

— Пожелах си да я имам.

Тогава дланта на Бейли започва да пари. Болката е остра и изгаряща, сякаш пръстенът се врязва нагорещен в кожата му.

— Какво правите? — рязко си поема въздух той. Болката е много силна, преминава през цялото му тяло, разтреперва коленете му.

— Обвързвам те — отговаря Марко. — Това е една от специалностите ми.

Той пуска ръката на Бейли. Болката изчезва веднага, но краката на момчето продължават да треперят.

— Добре ли си? — пита го Силия.

Бейли кима, поглежда надолу към дланта си. Пръстенът е изчезнал, но в кожата му личи яркочервен кръг от изгорено. Сигурен е, дори без да се налага да пита, че ще носи този белег завинаги. Стисва пръсти и поглежда обратно към Марко и Силия.

— Сега ми кажете какво трябва да направя.

Ню Йорк, 1 ноември, 1902 година

Бейли открива малката, изпълнена с книги стая без особени проблеми. Големият черен гарван, кацнал в ъгъла, примигва любопитно насреща му, докато момчето прехвърля съдържанието на бюрото.

Бейли нетърпеливо прелиства страниците на дебелата книга с кожена подвързия, за да открие страницата с подписите на Попет и Уиджит. Внимателно откъсва страницата.