Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

— Последния път, в който те видях, беше по-малка — казва той и оглежда Попет от върха на ботушите й до високо вързаната червена коса. — И бяхте двама.

— Брат ми е във Франция — отвръща Попет, вдига чантата и влиза след Чандреш.

Златната статуя със слонска глава във фоайето има нужда от излъскване. В къщата цари бъркотия или поне толкова бъркотия, колкото може да се очаква от къща, пълна от пода до тавана с антики, книги и предмети на изкуството — по един уютен, претъпкан начин. Не е толкова бляскава, както преди няколко години, когато двамата с Уиджит тичаха по коридорите в преследване на котенца с цвят на мармалад сред дъга от гости.

— Какво е станало с персонала ви? — обръща се към Чандреш Попет, щом започват да се изкачват по стълбите.

— Освободих по-голямата част. Бяха безполезни, не можеха да поддържат в ред и едно-единствено нещо. Оставих само готвачите. Не съм организирал събиране от доста време, но те поне знаят какво правят.

Попет го следва по опасания с колони коридор, отвеждащ към кабинета му. По-рано не е влизала в тази стая, но се съмнява, че някога е била толкова пълна с проекти, скици и празни бутилки от бренди, както в момента.

Чандреш се върти из стаята, хвърля смачкания лист хартия върху една купчина на близкия стол и забива невиждащ поглед в скиците, закачени над прозорците.

Попет разчиства бюрото, за да сложи куфарчето си. Премества книги, еленови рога и гравирани нефритени костенурки. Оставя чантата си на пода.

— Защо си тук? — пита я Чандреш, като се извръща да я погледне, сякаш току-що е забелязал присъствието й.

Попет отваря куфарчето и изважда от него дебела купчина листа.

— Искам да ми направите една услуга, Чандреш.

— И каква може да е тя?

— Бих искала да прехвърлите собствеността на цирка. — Попет намира една писалка сред хаоса на бюрото и я изпробва върху къс хартия, за да се увери, че работи.

— Поначало циркът никога не е бил мой — измърморва Чандреш.

— Разбира се, че беше — възразява Попет и изписва едно извито П. — Идеята беше ваша. Но знам, че нямате време да се занимавате с него, и си мисля, че може би ще е най-добре да се откажете от позицията си на собственик.

Чандреш обмисля думите й за момент, но после кима и приближава до бюрото, за да прочете договора.

— Тук сте записали Итън и Лейни, но не и танте Падва — казва той, докато преглежда документа.

— Вече разговарях с тях — осведомява го Попет. — Мадам Падва повече не желае да има нищо общо с цирка, но е сигурна, че госпожица Бърджис може да се справя със своите задължения.

— Кой е този господин Кларк?

— Мой много скъп приятел — казва Попет, а по бузите й избиват леки розови петна. — Ще се грижи отлично за цирка.

Когато Чандреш стига до края на документа, тя му подава писалката.

Той изписва името си с треперещ замах, после оставя писалката да падне на бюрото.

— Оценявам жеста ви повече, отколкото мога да изразя с думи. — Попет духва върху мастилото, преди да върне договора в куфарчето. Чандреш махва нехайно с ръка, връща се при прозореца и продължава да гледа втренчено закачения там проект.

— За какво са тези скици? — пита го Попет, след като затваря куфарчето.

— Получих всичките тези… планове от Итън и не знам какво да ги правя — отвръща Чандреш.

Попет сваля палтото си, мята го върху облегалката на стола зад бюрото и приближава към проектите и скиците, висящи от полиците, затъкнати в огледалата, картините и прозорците. Някои изобразяват цели стаи, други представляват част от екстериор или сложни арки и зали.

Спира, когато стига до мишената със забития в нея сребърен нож. Острието му е покрито с тъмни петна. Ножът изчезва, докато Попет обикаля, но Чандреш не забелязва този факт.

— Трябва да изобразяват подновяването на къщата — обяснява той, докато гостенката му се върти из стаята, — но нещо не се връзват един с друг.

— Това е музей — казва Попет, като подрежда наум отделните парчета и вижда как съвпадат със сградата, която вече е видяла в звездите. Скиците са много разбъркани, но няма грешка. Тя дръпва няколко, замества ги с други, подрежда ги етаж по етаж.

— Това не е тази къща — обяснява тя, докато Чандреш я наблюдава любопитно. — Нова е. — Взема поредица от врати, алтернативни версии на един и същ вход, и ги подрежда една до друга на пода така, че всяка да води към различна стая.

Чандреш я гледа как преподрежда плановете и когато започва да разбира за какво става въпрос, по лицето му се разлива усмивка.