Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

— Говориш с Чандреш? — изненадва се Силия.

— Понякога — признава Хектор, загледан в часовника, който се върти в клетката.

— Ти си казал на Чандреш, че Александър ще бъде в цирка онази нощ. Ти си го изпратил там.

— Просто подхвърлих предложение на един пиян. Пияните са много податливи на външни внушения. И с удоволствие приемат да разговарят с мъртъвци.

— Трябва да си знаел, че не е в състояние да стори нищо на Александър — казва Силия. Настоящите обяснения на Хектор нямат смисъл; не че по принцип имат.

— Мислех, че на стареца ще му дойде добре един нож в гърба. Онзи негов студент направо копнееше да го стори сам — до такава степен, че идеята вече беше набита в главата на Чандреш; целият този гняв се бе пропил в подсъзнанието му, след като е бил изложен на него от известно време. Единственото, което трябваше да направя, бе да го побутна в правилната посока.

— Каза, че има правило за ненамеса — Силия оставя писалката си.

— Ненамеса в твоята работа или в работата на противника ти — уточнява баща й. — Мога да се намесвам в съдбата на всеки друг толкова често, колкото си поискам.

— Твоята намеса доведе до убийството на Фридрих!

— В света има още много часовникари — отвръща Хектор. — Можеш да си намериш друг, ако имаш нужда от допълнителни часовници.

Ръцете на Силия треперят, докато вдигат един том от събраните съчинения на Шекспир и го запращат към Хектор. „Както ви харесва“ преминава през гърдите на баща й без никаква съпротива, удря се в стената на палатката отзад и пада на пода. Гарванът изграчва, размърдва неспокойно перата си.

Клетките около гълъбите и часовника започват да вибрират. Стъклото на поставената в рамка снимка се напуква.

— Махай се, папа — процежда Силия през стиснатите си зъби, като се опитва да се овладее.

— Не можеш да ме отблъскваш непрекъснато — казва той.

Силия насочва вниманието си към свещите на бюрото, концентрира се върху един от танцуващите пламъци.

— Мислиш си, че осъществяваш лична връзка с тези хора? — продължава Хектор. — Мислиш, че означаваш нещо за тях? Всички те ще умрат в един момент. Позволяваш на емоциите ти да надделеят над силата ти.

— Ти си страхливец — казва дъщеря му. — И двамата сте страхливци. Борите се посредством подставени лица, защото прекалено ви е страх да се предизвикате директно един друг. Страх ви е, че ще се провалите и няма кого другиго да обвините за провала си, освен самите себе си.

— Това не е вярно — протестира Хектор.

— Мразя те — отвръща Силия, като продължава да гледа втренчено в пламъка на свещта.

Сянката на баща й потрепва и изчезва.

По прозорците на апартамента на Марко няма скреж, затова той изписва символите с формата на буквата „А“ с мастило, като натиска изцапаните си пръсти към стъклата. Мастилото се сипе на капки от стъклото, подобно на дъжд.

Той сяда и забива поглед във вратата, не спира да върти нервно сребърния пръстен около пръста си чак до следващата сутрин, когато чува почукването.

Мъжът в сивия костюм не го скастря, че го е повикал. Стои на прага в коридора, облегнал ръце на бастуна си, и чака Марко да заговори.

— Тя мисли, че за да приключи играта, един от двама ни трябва да умре — казва Марко.

— Права е.

Получаването на потвърждение е по-лошо, отколкото Марко е очаквал. Миниатюрната искрица надежда, че Силия може да е сгрешила, се разбива при звука на тези две прости думи.

— Но да спечелиш, ще е по-лошо, отколкото да загубиш — казва той.

— Предупредих те, че чувствата ти към госпожица Боуен ще направят предизвикателството още по-трудно за теб — отвръща учителят му.

— Защо ми го причиняваш? — пита Марко. — Защо си прекарал всичкото това време да ме подготвяш за подобно нещо?

Паузата преди отговора е тежка.

— Мислех, че е за предпочитане пред живота, който в противен случай щеше да имаш, независимо от последствията.

Марко затваря вратата и я заключва.

Мъжът в сивия костюм вдига ръка да почука отново, но после я отпуска надолу и се отдалечава.

Следвате звука на флейта в някакъв скрит ъгъл, хипнотичната мелодия ви примамва да приближите още повече.

В един алков, върху раирани копринени възглавници на земята, седят две жени. Едната свири на флейтата, която сте чули. Между двете са разположени горяща ароматна пръчица и голяма кошница с черен капак.

Наоколо се събира малко публика. Другата жена внимателно отмества капака от кошницата, преди да извади своята флейта и да добави контрамелодия към мелодията на първата.