Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

— Къде ще отседнеш в града? — обръща се Елизабет към момчето.

Бейли не се е замислял за тази подробност, предприема всяка поредна стъпка, без да се притеснява какво ще се случи, щом веднъж пристигнат в Бостън.

— Не съм напълно сигурен. Вероятно ще остана на гарата, докато разбера накъде да поема оттам.

— Глупости — казва Виктор. — Ще отседнеш у нас. Разполагаме почти с цял етаж в Паркър Хаус. Можеш да спиш в стаята на Огъст, вчера той се върна в Ню Йорк и аз така и не си направих труда да уведомя управата на сградата, че едната ни стая е свободна.

Бейли се опитва да протестира, но Лорена го спира.

— Брат ми е ужасен инат — прошепва тя. — Не приема „не“ за отговор, щом веднъж си е наумил нещо.

И наистина, веднага щом слизат от влака, Бейли се озовава в каретата им. Стигат до хотела и чантата му е отнесена горе заедно с багажа на Елизабет.

— Нещо не е наред ли? — пита го Лорена, когато забелязва как момчето открито оглежда луксозното фоайе.

— Чувствам се като едно от онези момичета във вълшебните приказки, които нямат дори обувки, а после по някакъв начин се озовават на бал в двореца — прошепва той и Лорена избухва в такъв силен смях, че няколко човека се обръщат да я изгледат.

Отвеждат Бейли до стая с размерите на половината му къща, но той установява, че не може да заспи, макар тежките завеси да спират светлината. Кръстосва напред-назад по килима, докато не започва да се притеснява да не го протрие от много ходене и вместо това сяда на перваза и наблюдава хората отдолу.

Изпитва облекчение, когато към средата на следобеда на вратата му се почуква.

— Знаете ли вече къде е циркът? — пита, преди Виктор да е успял да отвори уста.

— Още не, скъпо момче. Понякога получаваме предварителна информация, но не и сега. Предполагам, че ще получим съобщение някъде към края на деня и ако късметът не ни изневери, ще потеглим рано сутринта. Имаш ли костюм?

— Не съм си го взел — отвръща Бейли и се сеща за прибрания в сандък костюм у дома, който се изважда само при специални поводи. Предполага, че най-вероятно вече му е умалял, не може да се сети кога го е носил за последен път.

— Тогава ще ти вземем един — казва Виктор, сякаш това е толкова лесно, колкото купуването на вестник.

Срещат се с Лорена във фоайето и двамата го помъкват из града по задачи, в това число и посещение при шивач, за да му осигурят костюм.

— Не, не — възразява Лорена, когато разглеждат предложените им платове. — Тези съвсем не му отиват. На него ще му трябва сиво. Хубаво тъмносиво.

След продължителни проби и измервания, Бейли се оказва с най-хубавия костюм, който някога е притежавал — по-хубав дори от най-хубавия костюм на баща му. В графитно черно. Независимо от протестите му, Виктор му купува и много лъскави обувки и нова шапка.

Отражението му в огледалото толкова се различава от онова, с което е свикнал, че наистина се затруднява да повярва, че това е той.

Връщат се в Паркър Хаус, натоварени с множество пакети, спират до стаите си колкото да поседнат за малко, преди Елизабет да мине да ги вземе за вечеря.

За изненада на Бейли, в ресторанта на хотела има почти дузина rêveurs. Някои ще тръгнат след цирка, други ще останат в Бостън. Притеснението му от вида на модерния ресторант намалява при вида на непосредственото и шумно държание на групата. Верни на принципа, всички са облечени почти изцяло в черно, бяло и сиво, с яркочервени вратовръзки или кърпички.

Лорена вижда, че Бейли няма нищо червено по себе си, и незабелязано измъква една роза от близката ваза с цветя, за да я затъкне в ревера му.

При поднасянето на всяко блюдо се разказват безкрайни истории за цирка, споменават се палатки, които Бейли никога не е виждал, и държави, за които никога не е чувал. Предимно слуша, все още удивен от факта, че се намира сред група от хора, които обичат цирка толкова много, колкото и той самият.

— Мислите ли… мислите ли, че нещо не е наред с цирка? — пита тихо момчето, когато разговорът се разкъсва на множество разговори между отделните групички. — Искам да кажа, напоследък.

Виктор и Лорена се споглеждат, сякаш преценяват кой от двамата да отговори, но Елизабет ги изпреварва:

— Не е същото, откакто умря хер Тийсен.

Внезапно Виктор се намръщва, а Лорена кима в знак на съгласие.

— Кой е хер Тийсен? — пита Бейли.

Тримата изглеждат изненадани от невежеството му.

— Фридрих Тийсен беше първият rêveur — обяснява Елизабет. — Беше часовникар. Часовникът до портите на цирка е негово дело.