Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Бейли сяда на земята, отпуска главата си в ръце и се чувства напълно изгубен, въпреки че е играл из тези поля откакто се помни.

Спомня си, че Попет бе споменала за някакъв влак.

Всеки влак би трябвало да се отправи към Бостън, за да стигне до която и да било по-отдалечена дестинация.

В мига, в който това му минава през ума, Бейли скача и хуква с все сила към депото.

Стига до там, останал без дъх и с натъртен гръб от ударите на чантата си, но не вижда никакви влакове. Надявал се е, че по някакъв начин влакът на цирка, в чието съществуване не е напълно сигурен, все още ще е на коловоза и ще чака.

Но вместо това депото е празно; забелязват се само две фигури, седнали на една от пейките на перона: мъж и жена, облечени в черни палта.

На Бейли му отнема няколко секунди, за да осъзнае, че и двамата носят червени шалове.

— Добре ли си? — пита го жената, докато той притичва по платформата. Бейли не може да определи точно акцента й.

— Заради цирка ли сте тук? — пита той, поемайки си дъх.

— Да, заради него — отвръща мъжът с подобен напевен акцент. — Макар че той вече си тръгна, както, предполагам, си забелязал.

— Затвори по-рано — добавя жената. — Но това не е необичайно.

— Познавате ли Попет и Уиджит? — пита Бейли.

— Кого? — вдига вежди мъжът.

Жената накланя глава настрани, сякаш не е схванала въпроса.

— Те са близнаци, изнасят представления с котенца — обяснява Бейли. — Приятели са ми.

— Близнаците! — възкликва жената. — И техните прекрасни котенца! Как така си станал техен приятел?

— Дълга история.

— В такъв случай трябва да ни я разкажеш, докато чакаме — усмихва се непознатата. — И ти си за Бостън, нали?

— Не знам — отвръща Бейли. — Опитвах се да последвам цирка.

— И ние — отвръща мъжът. — Въпреки че не можем да го направим, докато не разберем накъде се е отправил. Това ще отнеме около ден.

— Надявам се, че ще се появи на някое леснодостъпно място — добавя жената.

— Как ще разберете къде е? — пита Бейли, обзет от леко недоверие.

— Ние, rêveurs, си имаме своите методи — усмихва се отново тя. — Трябва да почакаме още доста, така че ще разполагаме с достатъчно време да си разказваме истории.

Името на мъжа е Виктор, а на сестра му — Лорена. Те са на продължителна циркова ваканция, както сами я определят. Следват Le Cirque des Rêves навсякъде, където могат да си позволят. Обикновено го правят само в рамките на Европа, но за тази ваканция са решили да преминат и от другата страна на Атлантика. Преди това са били в Канада.

Бейли им поднася съкратена версия на историята за сприятеляването си с Попет и Уиджит, като премълчава по-любопитните детайли. С наближаването на зората към тях се присъединява още един rêveur, жена на име Елизабет, която била отседнала в местната странноприемница и сега, след заминаването на цирка, също има намерение да пътува за Бостън. Посрещат я топло. Изглежда са стари приятели, макар Лорена да казва, че са се запознали едва преди няколко дни. Докато чакат влака, Елизабет изважда куките си за плетене и кълбо наситеночервена вълна.

Лорена й представя Бейли като млад rêveur без шал.

— Аз всъщност не съм rêveur — уточнява момчето. Все още не е сигурен, че е схванал напълно значението на думата.

Елизабет вдига поглед към него над плетката си, присвитите й очи го гледат преценяващо. Напомня му за най-строгите му учители, въпреки че е много по-висок от нея. Тя се привежда заговорнически напред:

— Обожаваш ли Le Cirque des Rêves?

— Да — отвръща без колебание той.

— Повече от всичко на света?

— Да — потвърждава Бейли. Не може да престане да се усмихва, въпреки сериозния й тон и нервите, които продължават да разтуптяват силно сърцето му.

— В такъв случай си rêveur — заключава Елизабет. — Независимо в какво си облечен.

Разказват му истории за цирка и за други негови фенове. Обясняват, че съществува нещо като мрежа, която следи движението на цирка и уведомява останалите rêveurs, за да могат да пътуват от място на място. Виктор и Лорена са го следвали в продължение на години — винаги когато ангажиментите им са го позволявали, а Елизабет обикновено пътува само до местата, които са в близост до Ню Йорк. Присъствието й тук е изключение, въпреки че в града има неформален клуб на rêveurs, който от време на време организира събирания, за да поддържат членовете му връзка един с друг, когато цирка го няма.

Влакът пристига малко след като слънцето е изгряло напълно и по пътя към Бостън историите продължават, докато Елизабет плете, а Лорена подпира сънливо глава на ръката си.