Мишел Уелбек - Елементарните частици

Слагайки ръка върху бедрото на Каролин Есеян, Брюно фактически й предлагаше да се омъжи за него. Началото на юношеството му съвпадна с преходен период. С изключение на неколцина предшественици — сред които и тягостният пример на собствените му родители, — предишното поколение бе изградило изключително здрава връзка между брака, сексуалността и любовта. Увеличението на ръста на работната заплата и ускореното икономическо развитие през петдесетте години бяха довели до упадък на брака по сметка, който оставаше в сила само за все по-ограничен брой хора, представляващи класи, за които духовното и материалното наследство имаше истински смисъл. Католическата църква, която открай време бе гледала с неодобрение на извънбрачните полови връзки, приемаше възторжено възхода на брака по любов , който по-пълно съответстваше на нейните възгледи („Мъжът и жената са Божии творения“) и бе в състояние да постави основите на една цивилизация на мира, верността и любовта, каквато бе нейната естествена мисия. Комунистическата партия, която по онова време бе единствената духовна сила, съпоставима с Църквата, си поставяше почти същите цели. Ето защо почти всички родени през петдесетте години младежи с нетърпение очакваха да се влюбят , още повече че обезлюдяването на селата, изчезването на техните традиционни общности даваха почти неограничени възможности за избор на бъдещия спътник в живота, като същевременно изборът сам по себе си придобиваше изключително значение (неслучайно през 1955 година в Сарсел бе издигнат призивът за така наречената „политика на «големите общности»“, очевидно отражение на системата от отношения, сведена до рамките на семейния кръг). Поради това напълно основателно петдесетте и началото на шейсетте години могат да бъдат определени като златен век на любовното чувство , съхранил се до днес в песните на Жан Фера и Франсоаз Арди.

Същевременно масовата консумация на либидото, дошла от Северна Америка (песните на Елвис Пресли, филмите с Мерилин Монро), се разпространяваше в Западна Европа.

Заедно с хладилниците и пералните машини, материални спътници на семейното щастие, на пазара се появиха транзисторите и портативните грамофони, които насърчаваха младежкия флирт като модел на поведение. Назряващият през шейсетте години идеологически конфликт излезе наяве в началото на седемдесетте в списания като „Мадмоазел аж тандр“ и „Вент ан“ 4 4 „Госпожица на нежната възраст“ и „Двайсет години“ (фр.). — Бел.ред. , съсредоточавайки се около главния въпрос на епохата: „Докъде може да се стигне преди брака?“. По същото време придошлата от Северна Америка хедонистко-чувствена възможност получи мощна подкрепа от страна на анархистки настроената преса (първият брой на „Актюел“ излезе през октомври 1970 година, а този на „Шарли-Ебдо“ през ноември същата година). Макар по принцип да критикуваха капитализма в политически план, тези издания бяха в унисон с развлекателната индустрия в името на разрушаването на юдео-християнските морални норми и на апологията на младостта и личната свобода. Раздираните от противоречиви тенденции списания за девойки възприемаха компромисна позиция по отношение на начина на живот, която може накратко да бъде описана по следния начин: първоначално (да речем, от дванайсет до осемнайсет години) девойката излиза с много младежи. (Двусмисленото значение на излизам отразява двойствеността на конкретното поведение — какво всъщност означава излизам с младеж? Дали се подразбира целуване по устните, пускане на език или полова връзка в същинския смисъл на думата? Дали да разрешите на момчето да докосва гърдите ви? Дали да свалите панталоните му? И как да постъпвате с неговите собствени органи?) За момичета като Патрисия Овейе и Каролин Есеян това бяха трудни въпроси, на които любимите им списания даваха неясни, противоречиви отговори. На втория етап (на практика след зрелостните изпити) същата тази девойка изпитва нужда да преживее сериозна връзка (наречена по-късно в немските списания „big love“) и тогава на дневен ред излиза въпросът: „Трябва ли да заживея заедно с Жереми?“; по принцип този втори период е решаващ. Резултатът от нестабилното съчетание на два съвършено различни модела на поведение, предлагано от списанията за девойки, модели, които всъщност принадлежаха към два последователни жизнени етапа, се прояви едва няколко години по-късно, когато разводите станаха повсеместно явление. Въпреки това за определен период от време тази неправдоподобна схема бе образец за наивните момичета, бездруго объркани от стремителните промени, които се извършваха около тях, и те с все сили се стремяха да я следват.