ШИЛЬОНСКИ СОНЕТ
Ти, вечен дух на разума неукротим,
ти, Свобода, най-ярка си в тъмниците —
сърцата там се вдигат като птиците
и следват само твоя път любим!
В окови чакат твоите синове,
захлупва ги безслънчево владичество,
но побеждават в свойто мъченичество —
и те прославят всички ветрове.
Шильон! Ти светиш като кървав кръст,
сияе подът на килията убога.
Тук Бонивар като във прясна пръст
дълбал е своите стъпки в изнемога.
Не пипайте следите околвръст!
Те вик са от неправдата към бога.
Шильонският затворник. Преведено е и от Д. К. Попов 5 5 Байрон, Дж. Г.; Шильонски затворник Прев. Д. К. Попов, Б. Попов, Д. К. Преведени стихотворения. С, 1895, с. 75–88.
, чийто превод е публикуван няколко пъти цялостно или частично в христоматии, сборници и списания; по-късно от Н. Килифаров 6 6 Шильонски затворник. Прев. в стих. И. Килифаров. С, п-ца. „Габрово“, 1907. 21 с. II изд. 1915.
и Димитър Осинин 7 7 Шильонски затворник. Прев. Димитър Осинин. С, Игнатов, 1937. 11 изд., 1939, 30 с.
. Привеждаме цялостно I част от превода на Д. К. Попов:
О, вижте как съм побелял,
Макар не толкоз престарял.
Не от внезапен страх нощя
Ме тази участ сполетя.
Сгърбих се, с бръчки на чело,
Но не от труд или тегло —
Тъмницата ме разруши:
От въздух, слънце ме лиши,
И аз, в окови хвърлен там,
Линеех, чезнех, без да знам.
Такваз е нашата съдба:
Баща ми падна във борба
За вяра — и в последний час
В завет я даде той на нас.
Ний бяхме седем — няма шест:
И всички те измряха с чест.
Баща ми, старец изнурен,
На огън жив бе изгорен,
А там на бойното поле
Кръвта на двама се проле;
Двоица затворът грабна
И двама морска глъбина.
От всички само аз един,
Разбит и най-злощастен син,
Презрян от лютата съдба,
Останах жив, за да скърбя.
Песен за лъдитите. Преведена и от Невена Стефанова и Димитър Статков.
Та значи вече няма да се скита…Преведено и от Л. Любенов (в кн. на А. Мороа „Байрон“, С, Нар. култура, 1980).
Станси. Преведени и от Димитър Статков.
На тоя ден навърших тридесет и шест години. Преведено и от Димитър Статков.
© 1989 Любен Любенов
© 1989 Радка Трендафилова
Сканиране: NomaD, 2008
Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008
Публикация
Джордж Гордън Байрон
Слънце на безсънните
Стихотворения
Английска. Първо и второ издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88
Предговор: Александър Шурбанов
Подбор: Любен Любенов
Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев
Бележките са от: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
Съставител: Любен Любенов
Редактор: доц. Юлия Стефанова
Редактор на издателството: Владимир Левчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Ставри Захариев
Коректор: Евгения Джамбазова
Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.
Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.
Печат: „Георги Димитров“, София
Издателство „Народна култура“, София, 1988
Ч 820–1
THE WORKS OF LORD BYRON
Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822
THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON
Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6696]
Последна редакция: 2008-04-24 10:00:00
В сп. Наука, 2, 1882, 3, 253-256; публикувана е още в: Попов, Д. К. Преведени стихотворения. С, п-ца „Говедаров“, 1895, 119-121; Лорд Байрон. Вспоменателен сборник. С, 1924, 22–24.
Байрон, Пж. Г. Чайлд Харолд. Поема, прев. в стих. Мария Грубешлиева и Людмил Стоянов. С, Игнатов, 1939.
Байрон, Дж. Г. Чайлд Харолд. Поема. Прев. в стих. А. Подвързачова. С, Книго-Лотос, 1947, с. 31–33.
Байрон, Дж. Г. Странстванията на Чайлд Харолд. Прев. в стих. Димитър Статков. С, Нар. култура, 1958, с. 23–26.
Байрон, Дж. Г.; Шильонски затворник Прев. Д. К. Попов, Б. Попов, Д. К. Преведени стихотворения. С, 1895, с. 75–88.
Шильонски затворник. Прев. в стих. И. Килифаров. С, п-ца. „Габрово“, 1907. 21 с. II изд. 1915.
Шильонски затворник. Прев. Димитър Осинин. С, Игнатов, 1937. 11 изд., 1939, 30 с.