Любен Любенов - Българските преводи на Байронова лирика

Титан! Във твоя поглед грее
На смъртните скръбта велика,
Която, страшна, многолика,
Тук никой бог не ще осмее.
Каква бе щедрата отплата
За милостта към земний род? —
Страданието на скалата,
Веригите и немий свод,
Туй, що би гордия понесъл,
Агонията, що таи,
И мъката му, що пои
Духът заключен и невесел,
И се бои, че небесата
Ще чуят тайния му вик.
Докле скования език
Не онемее за земята.

Титан! Да страдаш и желаеш
И да се бориш, и докрай
Духа ти мир да не познай
И ти утеха да не знаеш;
И небесата с свойта слава,
И на съдбата глухий гнет,
Омразата, разляна вред,
Що и твори, и разрушава,
Отказаха ти и смъртта:
С безсмъртие ти бе наказан,
Но ти от туй не възропта,
И твоя път бе отбелязан
С проклятия, с които ти
И Гръмовержеца смути:
Прозрял съдбата, не поиска
Пред него ти да паднеш ниско.
С мълчание го суеверен
Направи ти, и блед и плах,
Тъй че в ръцете му от страх
И мълниите да треперят.

Божествен подвига ти бе
И сякаш отреден отвека
С непостижимото небе
Да обручи чрез дух Човека.
Ти от високо бе ударен.
Но волята ти, твърдостта
И яростта на дух пожарен —
За нас са дар на мъдростта:
Ти — бог на смъртните и знак
На силата им, на съдбата —
Човекът като теб в борбата
До бога се издига пак;
Поток е той, що чист извира,
Но се размътва в своя път;
И често шепота разбира
Той на орисаната смърт,
И страда, и в скръбта проглежда,
И в пустотата дири бряг.
Ала на страшний вечен мрак
И сън без радост и надежда
Срещу поставя своя дух,
Упорството му, глъбината,
Що би предсетил с остър слух
Възмездието на съдбата,
И пътя й би начертал,
И тайната и би изведал,
И вещи тайнства познал,
Би претворил Смъртта в Победа.

I

Титан! С безсмъртен взор прозря
човешкото страдание
и тежко отчаяние,
а като Зевс не ги презря;
а пък с какво бе награден?
С ужасни мъки, вечен плен,
с окови, лешояд, скала
и унизителни тегла;
с агония, която с вик
ти не издаде ни за миг;
в бедата си самотен бе
и бдеше да не издадеш
въздишка, стон или шептеж
към безпощадното небе.

II

Страдание и воля страстно
се състезаваха при теб —
те изтезават с гняв свиреп,
щом да убиват са безвластни.
И боговете безучастни,
тиранството на ориста,
Законът на ненавистта
/която същества създава,
та после да ги умъртвява/
не се смилиха да умреш:
безсмъртието — дар зловещ —
бе твое: с чест носи го ти.
От теб изтръгна Зевс едно:
Заплахата — и тя обратно
му върна твоя гнет трикратно;
а ти прозря съдбата — но
не му я с дума извести;
и бе присъда туй мълчание:
той в безполезно отчаяние
от страх нескриван се изпълни и
трепереше ръката с мълнии!

III

Грехът ти бе, че си добър
човека ти да просвещаваш
и от беди да го спасяваш,
за да е умен, смел и твърд.
Но, свише като теб смутени,
от твойта сила вдъхновени,
от твърдостта ти и борбата
на твоя дух непроницаем,
твърд пред Небето и Земята,
добре една поука знаем:
за нашта мощ и участ свято
знамение си и девиз;
човек е като теб мъжествен
и с произход почти божествен,
размътен вир от извор чист;
дарен е със способността
да си предскаже участта,
отчаяната си борба,
безпомощната си съдба,
която могат да възпрат
и волята му, и духът,
и неговият ум могъщ,
че той за себе си откри
награда в мъките дори;
от дързост горд, ако веднъж
Смъртта в Победа претвори!