Любен Любенов - Българските преводи на Байронова лирика

Коментирайки я, професор Вл. Филипов подчертава, че тук големият талант на Минев му е помогнал да се издигне до истинската творческа виртуозност.

Великолепен е Гео-Милевият превод на прочутия Шильонски сонет, отпечатан без името на преводача в шеста кн. на сп. Пламък от 1924 г. и подписан с неговото име в номер 26 на Щит от 1935 г. и във в-к Трезва борба от 5 януари 1938 г. Това е един от най-хубавите преводи в българската преводна поезия. Запазена е строгата сонетна форма на оригинала, а в първите две строфи — и неговите точни мъжки рими. В целия превод е предадено не само съдържанието, но и редица детайли; тонът е емоционален и призивен.

През 1924 г. се появяват и два чудесни превода на едно от централните Байронови стихотворения Прометей — на Г. Михайлови Л. Стоянов. Впоследствие това стихотворение се появява в още два превода. Всички четири превода на Прометейса отпечатани в основния текст и в приложение към тази обзорна статия.

През 1941 г. Ж. Ж. Доревиздава в свой превод книгата „Английски поети“ (Варна, п-ца „Просвещение“), в която са представени Байрон и Шели. Байрон е представен с 34 стихотворения и с отделни строфи из „Чайлд Харолд“ и „Дон Жуан“. Близо половината преводи са пионерски. Дорев проявява добра езикова компетентност — съдържанието на творбите е предадено вярно, включително редица детайли и особености на поетическия изказ. В кратък предговор преводачът е изразил и своето отношение към превода на поезия. В изискванията към него той туря на първо място чисто смисловата точност, забравяйки напълно за художествено-поетическите достойнства и за необходимостта от единство между смислово и художествено покритие — единственото средство, което може да доведе до трайно преводаческо постижение. Дорев твърде е подценил тъкмо това единство — в преводите му има и стъпки, и ритъм, и рими, но рядко в тях блясва пламъкът на истинската поезия. Сравнително най-добри са преводите му на Арфата, От Сестис до Абидос, Дните ти се свършихаи Ти плачеше. Ето втората и заключителна строфа от последното стихотворение:

След 9 септември 1944 г. се появяват само няколко нови превода на Байронови стихотворения в течение на близо четвърт век. Едва през 1968 г. издателство „Народна култура“ отпечатва томчето „Лирика“ от Байрон в поредицата „Световни поети“, в което английският поет е представен с петдесет нови превода на стихотворения и епиграми. Преводачи са Цв. Стоянов, Л. Любенов, Гр. Ленкови Н. Бояджиев. След това в течение на цели двайсет години не се появява нито един нов превод на Байронова лирична творба с изключение на превода на К. Божилована късото и не особено значително стихотворение На Томас Морвъв в-к Пулс от 24 януари 1984 г.

По такъв начин до ден-днешен на българския читател са поднесени около 87 Байронови стихотворения и епиграми в по един до четири превода. Това е само малка част от целокупното Байроново лирично наследство. То тепърва трябва да се препява от българските преводачи на поезия.

Доста по-друго е положението с Байроновите епични произведения. Най-известните от тях са представени на българския читател, като повечето са преведени по два, три и повече пъти (своеобразен рекорд бележи „Манфред“ с 11 превода!). Но това е вече по-друга тема.

По-нататък ще дадем кратки сведения за съществуващите, но невключени в тази книга преводи на поместените в нея стихотворения, а най-сполучливите ще приведем частично или изцяло.

Фрагмент. Стихотворението е преведено и от Ж. Ж. Дорев под заглавие „Откъслек“.

Лох-на-Гар. Стихотворението е преведено и от Дим. Статков.

Как искам пак да съм дете!…Стихотворението е преведено и от Н. Алексиев (под заглавие „Желал бих…“) и Дим. Статков. Ето първата строфа от превода на Н. Алексиев:

Надпис на чаша от череп. Стихотворението е преведено и от Ж. Ж. Дорев. Строфи, съчинени по време на буря. Стихотворението е преведено и от Ж. Ж. Дорев.