Джоана Линдзи - Преплетени сърца

Отвърна на целувката му, макар бавно и нерешително в началото. Внезапно изпита нужда да познае вкуса му, да усети устните му, да почувства горещия му език. Беше невероятно. Колкото повече го целуваше, толкова повече й се искаше.

Тя бе опряла гръб на възглавниците, притиснала завивките до гърдите си. Но сега завивките се бяха смъкнали, а ръцете й обвиха врата на Улфрик. Дори не го бе забелязала. Той бавно я придърпа надолу, за да легне върху леглото, а той се наведе над нея.

Дългата му коса я погъделичка по шията, горещият му дъх опари лицето й, а устните му се плъзнаха по-надолу.

Езикът му лизна ухото й. Тялото й се разтърси от неочаквани тръпки и тя простена от удоволствие. Той леко и захапа по шията и Милисънт се изви и изохка. Тя чу как от гърдите му също се изтръгна стенание и тялото му се напрегна, за да обуздае напиращите желания.

Всички мисли я напуснаха. Останаха само чувствата, прекрасните усещания, неговият вкус и мирис, милувките му… Струваше й се, че няма да издържи на това сладко мъчение. Ръката му обхвана едрата й гръд и нежно започна да я милва. Внезапно устните му се озоваха там, поеха набъбналото зърно и го всмукаха, докато неуморният му език чертаеше влудяващи кръгове.

Тялото й пламтеше, а слабините й изгаряха. Ръката му се плъзна там, сякаш бе почувствал жаждата й и искаше да я утоли, ала в докосването му нямаше нищо успокояващо, тъкмо обратното. Страстното желание, което ръцете и устните му бяха събудили, напираше и заплашваше да я разкъса. Тя се извиваше и гърчеше под него, отметнала глава назад, молеща за още и още… Ала Улфрик сякаш бе решил да я подлуди. Самият той изгаряше в огън, ръцете му бяха като нажежени железа, които жигосваха, но не с болка, а с най-сладкото удоволствие.

Пръстите му я галеха ненаситно, откривайки най-чувствителните й кътчета, карайки я да стене от наслада. Усещанията бяха невероятни и неописуеми. Споменът за краткотрайното удоволствие, което я бе накарал да изживее преди, скътан дълбоко в съзнанието й, сега изплува на повърхността — чакащ, нетърпелив, искащ.

Всичко в нея отмаля, превърнало се в пулсиращо желание. Той разтвори бедрата й, но пръстите му продължаваха да я докосват съвсем леко. Тя се изви, не знаейки как да му каже какво иска. Езикът му се плъзна в падината на пъпа й, после прокара влажна пътечка покрай гърдите й, шията и накрая стигна до устните й. Разтвори ги и проникна вътре, а едновременно с това пръстите му навлязоха в най-съкровеното й кътче.

Тялото й се надигна и се притисна към неговото, молещо за пълно сливане. Той сякаш най-после отстъпи и тръпнещата й плът се прилепи към неговата. Ала онова пулсиращо удоволствие, което тя помнеше, не идваше. Беше близо, много близо, но всеки път, когато си мислеше, че го е достигнала, той забавяше движенията си и Милисънт едва се сдържаше да не закрещи.

Не изкрещя, ала нетърпението й бе толкова силно, че започна да го удря с юмруци първо по гърба, а после по раменете. Тъкмо се насочи към главата му, когато той дрезгаво се засмя, хвана я за китките, придвижи тялото си върху нейното и най-сетне й даде това, което искаше. И все пак… не бе това, което тя очакваше.

Той бързо проникна в нея. Тя бе гореща и влажна, готова да го посрещне. Внезапно главата й се избистри и мислите й се завърнаха.

Невероятно, но Милисънт съвсем бе забравила за болката, която трябваше да изпита при първото сливане на телата им. Тя бе толкова незначителна, че по-скоро я стресна, отколкото нарани. Объркването продължи само няколко мига, после горещите вълни на възбудата я пометоха в прегръдката си. Тялото му бе толкова плътно притиснато към нейното, че тя не можеше да се движи, не знаеше какво да прави.

Той знаеше как…

— Обвий бедрата си около кръста ми, сякаш ме заключваш до себе си — с напрегнат глас прошепна Улфрик. — Не ме пускай. Без значение колко буйна е ездата, Мили, не ме пускай.

— Няма — обеща тя, повече на себе си, отколкото на него. Инстинктът и първичната страст я водеха, когато той започна да се движи. Ето го невероятното усещане, за което жадуваше, пълнотата на сливането и извиращата топлина. Ето, появи се и онова удоволствие, което бе запомнила, нахлу с първите му тласъци, но сякаш не беше същото. Беше много по-дълбоко, по-задоволяващо, по-дълго и много, много по-прекрасно. Тялото й все още се разтърсваше от сладостните тръпки, когато той простена, навлезе още по-дълбоко в нея и сетне се отпусна изнемощял. Остана да лежи неподвижно върху нея, само гърдите му се повдигаха и спускаха.