Джоана Линдзи - Преплетени сърца

Разбира се, Улфрик много добре знаеше защо кралят пожела да размени няколко думи насаме с нея. Той стоеше зад гърба й, бе положил ръце върху раменете й и много ясно видя поканата на краля.

— Не е нужно да отиваш, ако не желаеш — прошепна й той. — Кралят няма да го направи на въпрос.

Напрежението в гласа му ясно си личеше. Ненавиждаше подобни ситуации, в които се налагаше да отстъпи пред по-висшестояща воля. Всеки друг на мястото на Джон, щеше да си плати за стореното, ала не можеше да се опълчи срещу краля на Англия, ако не искаше да бъде обвинен за предател и изменник на родината.

— Знам, но в такъв случай ние, особено аз, ще умра от любопитство, ако не разбера какво си е наумил. Позволи ми да отида, Улфрик. Това ще бъде от полза и за двама ни.

И без да даде възможност на съпруга си да я спре, младата жена пристъпи бързо напред, прекоси двора и приближи до краля. Той не слезе от коня си, а се наведе напред, така че никой да не чуе какво ще й каже.

— Знам, че това не е необходимо — започна Джон, изглеждайки леко смутен от това, което възнамеряваше да каже, — но ние ви дължим извинение, лейди Милисънт де Торп, за малкото недоразумение помежду ни. Проведох няколко разговора с Гай след… нашата среща. Доволен съм, че той ми е изцяло верен и занапред ще остане такъв. Твоят баща също ме увери в същото. Така че пази в тайна това, което всъщност няма никакво значение.

По заобиколен начин той й казваше, че вече не е против женитбата й с Улфрик. Освен това я предупреждаваше да пази в тайна всичко, отнасящо се до тяхната среща.

Той предполагаше, че тя не е казала на никого или поне се надяваше да е така, след като никой не бе споменал нищо пред него. Милисънт нямаше намерение да разсейва заблудата му.

— Разбира се, Ваше величество — увери го тя и му се усмихна. — Никога няма да позволя някой да узнае, че съм ритнала краля на Англия.

Това бе доста рисковано — споменаването на нападението й можеше да предизвика прочутия гняв на Плантагенетите. Ала не стана така. Вместо това кралят се засмя от все сърце.

— Харесва ми твоя неукротим дух, момиче! Точно това ще кажа и на моя човек, когато го повикам. Трябва да сложи край на лукавите си кроежи. Дух като твоя не бива да бъде прекършван.

След тези думи той й кимна, смушка коня си и препусна към портите, следван от многобройната си свита. Тя остана загледана в тях. После усети, че Улфрик отново бе застанал зад гърба й. Той обви ръка около раменете й и я поведе към замъка.

Не каза нищо, а и нямаше намерение да го прави, след като бяха заобиколени от толкова много хора. Те първи влязоха в голямата зала, докато останалите все още се суетяха на двора.

— Е? — нетърпеливо попита Улфрик, когато се увери, че са сами.

— Смятам, че който и да е бил замесен в тези покушения срещу мен — а вече не съм сигурна, че това е само работа на краля, въпреки че той знае за нея, — ще му бъде наредено да се оттегли — отвърна младата жена и простря ръце към огъня, за да ги стопли. — Той ми го каза, макар и по доста заобиколен начин.

— Сигурна ли си?

— Може и да не съм го разбрала правилно, но не ми се вярва да се заблуждавам. Той ме предупреди да не говоря с никого за случилото се. И ме увери, че всичко е приключило, поне доколкото зависи от него.

Улфрик облекчено въздъхна. Милисънт също се почувства в безопасност. В съзнанието й се зароди един въпрос, който нямаше да й даде мира, докато не получи отговор. До сега никога не бе мислила да го пита, но след последната нощ… — особено след тази въздишка — трябваше да знае.

— Нямаше ли да бъде в твоя полза, ако крал Джон или който и да е друг бе успял да предотврати сватбата. Защо ме защитаваш толкова усилено? Ако те бяха сполучили, ти можеше да… имаш…

Не успя да довърши, понеже той я погледна с пламнали от гняв очи.

— И откъде, в името на всички светии, ти хрумна всичко това? Нима наистина мислиш, че бих желал да ти причиня зло? А и каква причина бих могъл да имам?

— Съществува една, и то съвсем очевидна! — рязко го прекъсна тя, ядосана, че той избухва и при най-обикновения й въпрос. — Щеше да получиш възможност да се ожениш за жената, която обичаш!

Той я погледна смутено. Гневът в погледа му се стопи, изместен от пълно объркване. Само миг по-късно гневът се завърна, макар и не с такава сила… поне тонът му не бе толкова остър, а по-скоро леко наскърбен.

— Ако имаш предвид онази глупава забележка, изрекох я в отговор на твоето заявление, че обичаш друг. Очевидно ти си по-глупава, отколкото бях аз, след като още не си разбрала, че няма нищо вярно в нея. Нима ти приличам на мъж, който желае друга жена? И ако е така, искам да ми кажеш в какво точно се изразява това, след като няма никаква друга жена в моя живот! И няма да има! Никога!